Определение № 39 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 145/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Ем.Т. като процесуален представител на Е. Г. Д. срещу въззивното решение на САС от 04.ІХ.2019г. по гр.д. № 5604/2018г. в частта, с която Д. е осъдена да заплбати на „КОНСЕПТ ЕМ” ООД 81700лв. по т.4.1 от споразумение от 25.І.2011г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба, 13969лв. по т.4.1 от споразумението, 1000лв. – половината от наказателната неустойка по т.4.3.1 от споразумението, 3783.45лв. – половината от наказателната неустойка по т.4.3.3 от споразумението, и разноски. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. В касационната жалба е заявено искане за спиране изпълнението на въззивното решение. На касаторката е указано да представи по сметката на ВКС обезпечение в размер на присъдените суми на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК с предупреждение, че при неизпълнение на указанието искането й ще бъде оставено без уважение. В дадения едноседмичен срок за това указанието не е изпълнено. При тези обстоятелства искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,