Определение № 4229 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ срещу определение на Софийски апелативен съд № 1468/ 03.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 1218/ 2025 г., с което е оставена без разглеждане подадената от АПИ частна жалба с вх.№ 4124/ 14.04.2025 г. срещу определение № 375/ 02.04.2025 г. по гр.д.№ 93/ 2025 г. на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл.140 ГПК. Жалбоподателят твърди, че неправилно е счетено той да е пропуснал срока за подаване на отговор на исковата молба, подадена срещу него от С. П. Ц., В. С. П., Х. С. П., М. Й. М. и Г. Б. А.. Твърди, че е получил препис от тази молба на 20.02.2025 г. и че преклузивният срок за подаване на отговор срещу нея е изтекъл на 24.03.2025 г., а не на 20.03.2025 г., както неправилно приел първоинстанционният съд в определението си от 02.04.2025 г. Това определение преграждало възможността за упражняване на правата на ответника по чл.211, 212 и 219 ГПК и въззивният съд неправилно счел, че самостоятелното му обжалване е недопустимо. По този начин той санирал неправилното решение на първата инстанция за пропускане на срока за подаване на отговор, произнесъл се формално, без да установи обективната истина. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответните страни С. П. Ц., В. С. П., Х. С. П., М. Й. М. и Г. Б. А. оспорват частната жалба. Според тях изводът на въззивния съд, че първоинстанционното определение не подлежи на самостоятелно обжалване, е законосъобразен и молят обжалваният акт да бъде потвърден. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство по гр.д.№ 93/ 2025 г. на Софийски окръжен съд е образувано по искова молба на С. П. Ц., В. С. П., Х. С. П., М. Й. М. и Г. Б. А., с която са предявени осъдителни искове против АПИ, всеки с цена 200 000 лв. С разпореждане от 07.02.2025 г. първоинстанционният съд наредил препис от исковата молба да се връчи на ответника за отговор в едномесечен срок. Видно от приложеното съобщение, АПИ е получила препис от исковата молба на 20.02.2025 г. Отговор срещу нея е постъпил в съда на 24.03.2025 г. С определение от 02.04.2025 г. съдът приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал разпит на двама свидетели и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В мотивите на определението посочил, че АПИ е пропуснала срока за подаване на отговор на исковата молба, поради което приел, че такъв не е постъпил. Частната жалба на АПИ срещу това определение е оставена от въззивния съд без разглеждане по същество с обжалвания в настоящето производство акт. В него е прието, че определението по чл.140 ГПК е подготвящо провеждането на първото съдебно заседание по делото и няма характер на преграждащо развитието на производството, нито процесуалният закон предвижда, че подлежи на самостоятелно обжалване. Ответникът можел да се защити срещу евентуално неправилно неприемане на неговия отговор не като обжалва определението по чл.140 от ГПК, а като наведе този довод в жалба срещу акта по същество по делото. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК не всички постановявани от съда определения подлежат на инстанционен контрол. На обжалване пред по-горен съд подлежат само тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, или за които това е изрично посочено в закона. В случая първоинстанционният съд по гр.д.№ 93/ 2025 г. е постановил по делото определение от 02.04.2025 г., което не прегражда развитието на производството – делото е насрочено за разглеждане в открито заседание за събиране на допуснати доказателства. Отделно, процесуалният закон не предвижда самостоятелно обжалване на определението по чл.140 ГПК, поради което подадената частна жалба срещу него законосъобразно е счетена за недопустима. Евентуална неправилност на извода на първоинстанционния съд относно пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба не може да бъде отстранена по реда на обжалване на определението на първата инстанция, което не прегражда развитието на производството. Тя може да бъде отстранена чрез навеждане на съответен довод във въззивна жалба срещу акта по същество, което /ако доводът бъде счетен за основателен/ ще обоснове задължение за въззивния съд да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения в производството пред себе си. Що се касае до доводите на частния жалбоподател за неправилност на извода на съда от първа инстанция за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба, обсъждането им в настоящето производство е недопустимо. Предмет на разглеждане от Върховния касационен съд в производството по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК е единствено законосъобразността на процесуалното решение на апелативния съд, което прегражда развитието на въззивното производство. В случая това е процесуалното решение за недопустимост на частната жалба на АПИ поради необжалваемостта на акта, срещу който тази жалба е подадена. Контрол върху каквито и да е други разрешения на предходните инстанции в настоящето производство Върховният касационен съд не може да осъществява. По изложените съображения Върховният касационен съд