Решение № 8289 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2015 г.

Решение № 8289 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Рейхан Ахмедов Хасанов, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 231/10.02.2015 г. по адм. д. № 23/2014 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 171302278/4.09.2013 г., потвърден с решение № 734/04.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП и по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна чрез неговия процесуален представител срещу същото решение в частта, с която е отменен ревизионният акт досежно определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 1 166.83 лв. и съответната лихва за забава, като са присъдени и разноски съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. Претендират от съда отмяна на решението в обжалваните части. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Хасанов и за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С оспорения от Рейхан Ахмедов Хасанов, ревизионен акт са определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009, 2010 и 2011 г. в посочени размери и лихви. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства са установени приходи на лицето, представляващи доходи с неустановен произход и за които не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тези обстоятелства са приети от органите по приходите като такива по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, и е посочено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по особения ред. За да отхвърли жалбата за данъчни периоди 2008, 2009 и 2011 г., решаващият съд е приел, че ревизираното лице е получило преводи на суми чрез системата "Уестърн юнион", които не е декларирал и за тях дължи съответният данък, тъй като не представляват доходи, освободени от заплащане на данък по смисъла на чл. 13 ЗДДФЛ, а са облагаеми доходи по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. По отношение на 2010 г. съдът е приел, че е извършено недопустимо сборуване на недекларирани средства от чужбина и недостиг на парични средства, като за този период от ревизиращите е прието, че е налице и хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а данъчната основа следва да се определи само върху превишението на разходи и приходи, като е отменил ревизионния акт в тази му част. По същество съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен от орган по възлагане на ревизии, който разполага с правомощия по възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за територията на ТД на НАП Варна. Възражението на ревизираното лице за нищожност на ревизионния акт е отхвърлено като неоснователно, по съображения, че от посочването на ИРМ Шумен, където работи органът, възложил процесната ревизия - Елена Христова, чиято длъжност е началник сектор Ревизии в дирекция Контрол на ТД на НАП град Варна не означава, че този орган по приходите е компетентен да възлага ревизии по отношение на лице с постоянен адрес или седалище в гр. Разград. По касационната жалба на Рейхан Ахмедов Хасанов: В касационната жалба, както и в първоинстанционната, се възразява срещу компетентността на органа, извършил ревизията и се твърди нищожност на ревизионния акт. Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и компетентността на органа, възложил ревизията. Ревизионният акт е издаден от възложилия ревизията орган по приходите и ръководителя на ревизията, определен в заповедта за възлагането й, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В ДОПК не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лица по чл. 112, ал. 2, т. 1 на териториален принцип, т.е. да възлагат ревизии само по отношение на лица, които имат седалище или местоживеене в района на изнесеното работно място. Необходимо е да се допълни, че в този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В касационната жалба се възразява, че паричните суми от чужбина, получени чрез системата за парични преводи "Уестърн юнион", не подлежат на деклариране, а оттам и на данъчно облагане. Тези възражения са неоснователни, тъй като както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство от заключенията на вещото лице безспорно е установено, че жалбоподателят е получавал редовно парични преводи от чужбина чрез положен подпис лично от него върху бланките за преводи. Тези парични преводи не са декларирани като доход. Тези установени приходи на лицето представляват доходи с неустановен произход, за които не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Законосъобразно те са приети от съда като такива по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица правилно е определена по особения ред. Ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, и на основание чл. 6 от същия закон е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен през съответния данъчен период от източници в страната и чужбина, което сочи на неоснователност на възражението в касационата жалба за липса на задължение за деклариране и облагане. Доколкото ревизираното лице не е представило доказателства относно произхода на получените с преводи от "Уестърн юнион" суми, не е доказано те да представляват необлагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ. В тежест на ревизираното лице е било да представи доказателства за правното основание на получените средства. Такова доказване не е било проведено, поради което обосновано е счетено от решаващия съд, че са налице данни за укрити приходи или доходи, които участват във формирането на данъчната основа, подлежаща на облагане. За установяване на тези релевантни обстоятелства съдът е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че бланката удостоверява стопанската операция. Тази стопанска операция е финализирана чрез получаването й чрез положени лично от жалбоподателя подписи. Фактът на получаване на облагаем доход на лицето е доказан и е следвало да бъде деклариран от ревизираното лице с годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Поради това решението, с което жалбата е отхвърлена в часта досежно установените данъчни задължения с определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г. - главница 6 791.10 лв. и лихви 3 109.01 лв, за 2009 г. -главница 2 931.10 лв. и лихви 1 010.46 лв. и за 2011 г. главница в размер на 10 824.47 лв и лихви за забава 1 492.73 лв. е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. По същество в случая се касае до спор за определяне на данъчната основа, върху която следва да се определи данъчното задължение. В случая се касае до недекларирани доходи от получени средства с неустановен произход чл. 122, ал. 2, т. 1 ДОПК и данни за укрити доходи при установено превишаване на разходите спрямо приходите - чл. 122, ал. 2, т. 7 ДОПК за 2010 г. Спорният момент е как се определя данъчната основа - за всички източници на доходи /поотделно или сумарно/, тоест какво вкючва облагаемият доход. В тази насока съдът не е проследил паричния поток за 2010 г., като не е посочил каква е стойността на получените средства с неустановен произход, които участват във формирането на облагаемия доход, както и не е посочил несъответствието /превишаването/ на разходи над приходи за съответната 2010 г. Не е направена фактическа констатация как е определено данъчното задължение от ревизиращия орган за 2010 г. -поотделно и сборувано или общо върху сборувана данъчна основа. При липсата на тези фактически констатации съдът не може да провери материалната законосъобразност на решението в тази част досежно извода за недопустимост на две основи при ревизия, проведена при особения ред. Като не е изложил мотиви и фактически констатации, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и не може за пръв път да установява нови фактически констатации- факти. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество в тази му част. Пред касационната инстанция разноски не следва да се присъждат, тъй като такива са претендирани от касаторите само с оглед депозираната от тях касационна жалба, но не и като искане за присъждане на разноски в становище по насрещната касационната жалба. Тъй като по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна няма решение по съществото на спора, претенцията за разноски ще следва да се съобрази при новото разглеждане на делото. Касационната жалба на Хасанов е неоснователна и разноски не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,