Определение № 10493 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. В. Н. от гр. Карлово, подадена чрез пълномощника адв. Н. Пенев срещу Определение № 9835/17.08.2026 г., постановено по адм. дело №2572/2026 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-002997/16.06.2026 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „ПП“ СДВР. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, според който не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Счита,че нарушението е несъставомерно, тъй като няма уведомяване на собственика или на друго лице за служебно прекратената регистрация на МПС. Изтъква се, че нарушението е отстранено, което съставлява ново обстоятелство. Частният жалбоподател счита, че при продължаващо изпълнение на ПАМ би понесъл несъразмерна тежест със санкционен характер, за което е представил множество доказателства пред съда. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде допуснато спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът – полицейски инспектор към СДВР, отдел „ПП“ СДВР, не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на Я. В. Н., с постоянен адрес в гр. Карлово срещу ЗППАМ № 26-4332-002997/16.06.2026 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „ПП“ СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)гг) и за нарушение по чл.175,ал.3 ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. В обстоятелствената част на заповедта е отразено, че на 13.06.2026г. адресата управлява лек автомобил с прекратена служебно регистрация, считано от 01.06.2026г. поради нарушение на чл.143,ал.15 ЗДвП – непререгистрирано ПС, за което е съставен АУАН от 13.06.2026г. След подаване на жалбата е подадена молба по делото с искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед, тъй като от изпълнението на заповедта биха се причинили значителни или трудно поправими вреди за адреса на акта, за което са приложени писмени доказателства. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не доказва наличието на предпоставките по чл.166,ал.2 АПК, а именно, че допускането на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ – отнемане на СУМПС за 6 месеца - би довело до значителна или трудно поправима вреда за него. Не намира и наличие на нови обстоятелства по смисъла на същата разпоредба. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая нови релевантни обстоятелства, настъпили след издаване на АУАН и ЗЗПАМ са тези по регистрация на автомобила на 16.06.2026г., както и настъпилите сериозни затруднения за изпълнение на професионалните задължения на частната жалбоподателка съгласно становище на прекия ръководител от 03.08.2026г. Сочените от конкретни факти и обстоятелства във връзка с твърденията за настъпило затруднение за адресата на акта от прилагането на ПАМ- временно отнемане на СУМПС касаят възможността за осъществяване на лични и професионални ангажименти и са доказани с приложените по делото писмени доказателства. Лишаването от право за управление на МПС само по себе си предполага настъпване на значителни затруднение досежно възможността за придвижване, още повече, че в случая за жалбоподателката се налага придвижване между различни градове, в различни часове на денонощието, вкл. и в ситуации по спешност. Значително е затруднено осъществяването на лични, професионални и обществени ангажименти за некраткия срок от 6 месеца, който на практика чест се припокрива с времетраенето на производствата по разглеждане на делата по обжалване на ЗППАМ от образуването им и до постановяване на окончателния съдебен акт. Безспорно се нарушават жизненоважни интереси на адресата на акта, несъизмерими със защитимия обществен интерес при наличие на доказателства, че последният е защитен с факта на преустановяване нарушението и отстраняване на пречката за управление на автомобила чрез неговата регистрация в ПП КАТ. Основателно е било и твърдението на жалбоподателя за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), при наличие на обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение, както и с оглед на обстоятелството, че по никакъв начин административният орган не установява, че адресатът на акта или собственикът на автомобила да е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, с какъв акт това е сторено и влязъл ли е в законна сила, т.е. за наличие на фактическите основания за издаване на заповедта по чл.175,ал.3 ЗДвП. По изложените съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ – до приключване на съдебното производство по нея с влязъл в сила съдебен акт. Не се претендират разноски в производството, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК И чл.166,ал.4 вр. с ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение