Определение № 2151 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 591/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца “Юридическа агенция “ПЕТКОВ И КОСТОВА” ООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 42/06.02.2024 г. по в.т.д. № 264/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 510/22.01.2024 г. на страната за изменение на постановеното по делото решение № 390/20.11.2023 г., в частта за разноските, като се отхвърли искането на адв. Р. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се установява, че по образувани изпълнителни дела на двамата ответници са изплатени общо 363 287,32 лева, което е достатъчно да се приеме за опровергано изявлението, че заради материална затрудненост същите са договорили с адв. Р. М. предоставяне на безплатна правна помощ. Поддържа се, че съдът е длъжен да ги съобрази и да отхвърли искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като против изискванията за справедливост и морала е да се приеме, че при налични данни за добри финансови възможности на ответниците се определя такъв хонорар на процесуалния им представител. Според частния жалбоподател, неясен и неправилен е аргументът на апелативния съд, че получената от ответниците сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на техен низходящ, поради което с нея не се опровергава затрудненото материално положение на ответниците. Допълва се, че липсва правна уредба, която да изключва определена категория доходи от общия обем разходи, които има едно лице, когато се преценява материалната му затрудненост. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се отхвърли искането за присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба ИВАН СТОЯНОВ СТОЯНОВ и СТЕФКА НИКОЛОВА ДРАГУЛЕВА – СТОЯНОВА оспорват същата като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С решение № 390/20.11.2023 г. по в.т.д. № 264/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив са потвърдени първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от “Юридическа агенция “ПЕТКОВ И КОСТОВА” ООД против ИВАН СТОЯНОВ СТОЯНОВ и СТЕФКА НИКОЛОВА ДРАГУЛЕВА – СТОЯНОВА искове с правно основание чл.286 ЗЗД и определението на първата инстанция, постановено по реда на чл. 248 ГПК, както и са присъдени разноски на адв. М. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ответниците пред въззивната инстанция в размер на 3 450 лева. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от ищеца молба за изменение на решението на апелативния съд в частта за разноските, като се претендира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана на ответниците безплатна правна помощ да бъде отхвърлено. С обжалваното определение апелативният съд е оставил искането на ищеца без уважение, като е приел, че в случая е налице договор за правна защита и съдействие, сключен между адвоката и ответниците, с предмет – изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба срещу решение № 133/ 14.12.2022 г. по т.д. № 3/2022г. на ОС - Пазарджик и осъществяване на процесуално представителство, а договореното възнаграждение е предвидено да бъде определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА. От адв. М. е направено искане за присъждане на възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство и такова й е определено и присъдено. Преценил е, че при оспорване на някои от основанията, даващи право на адвоката да осигури безплатна правна помощ, което в конкретния случай е качеството на ответниците на материално затруднени лица, съдът в производството по чл. 248 ГПК следва да изследва този въпрос, а тежестта за установяване на опровергаващите това качество факти е за оспорващия, в конкретния случай ищеца. Посочил е, че видно от приложените удостоверения от съдебен изпълнител (л. 172-178), сметките на ответниците са заверени с превод на суми към 06.01.2022 г., съответно към 17.01.2022 г., представляващи присъдените им застрахователни обезщетение, вследствие настъпилата смърт на тяхното дете. Акцентирал е, че целта на същите е репарация на претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие настъпилата загуба на низходящ и не следва да се отчита като опровергаващо обстоятелство, досежно декларираното от тях затруднено материално състояние. При тези данни е намерил за неоснователно искането на дружеството за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. В случая апелативният съд е сезиран с направено от “Юридическа агенция “ПЕТКОВ И КОСТОВА” ООД искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, което е подадено в срок и е процесуално допустимо. От процесуалния представител на ответниците – адв. М., която е представила договор за осъществяване на безплатна правна помощ, е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, с постановеното по делото решение в полза на адв. М. е определено и присъдено такова в размер на 3 450 лева. Несъстоятелни са доводите на частния жалбоподател за липсата на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, предвид материалното затруднение на ответниците. При своевременно направено искане за присъждане на разноски съдът не извършва преценка дали визираното основание по чл. 38, ал. 1 ЗА за оказаната безплатна правна помощ действително е налице. В закона са изчерпателно посочени предпоставките за присъждането на такова, а именно: да е осъществена такава на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т.1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. При установяване на горните условия съдът следва да определи и присъди възнаграждение в полза на осъществилия безплатната помощ адвокат (в този смисъл определение № 395/09.07.2018 г. по ч.т.д. № 1314/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 257/09.05.2018 г. по ч.т.д. № 226/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 50439/26.10.2022 г. по ч.т.д. № 2158/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 43/10.02.2022 г. по гр.д. № 2611/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., и др.). Поради това не могат да бъдат споделени и доводите на частния жалбоподател за характера на обезщетенията, получени от ответниците. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ответниците, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поради това същата не може да се приложи. За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се съобразяват фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия. Настоящият състав намира, че определеното в полза на процесуалния представител на ответниците адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените от адвоката действия – депозиране на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство на ответниците пред апелативния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Апелативен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено. Разноски на ответниците по частната жалба, насочена против съдебния акт по чл. 248 ГПК, не са дължими. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,