Решение № 7860 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2388/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Постоянната комисия по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към Общински съвет - Лясковец, представлявана от председателя, срещу решение № 222 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 735/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на В. Д. Ганев от с. Мерданя, общ. Лясковец, [улица], е отменено решение № 5/31.07.2025 г. на Постоянната комисия по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към Общински съвет - Лясковец, с което се установява конфликт на интереси по отношение на В. Д. Ганев - кмет на кметство с. Мерданя, във връзка със заеманата от него публична длъжност и на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК му е наложена глоба в минимален размер на 5000 лв. Изложени са съображения за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на решението, отхвърляне на подадената от Ганев жалба до първоинстанционния съд и потвърждаване на административния акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът - В. Д. Ганев от с. Мерданя, общ. Лясковец, [улица], чрез пълномощника адв. Николов, в писмен отговор, в съдебно заседание и представена писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което иска същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционния съдебен акт да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ евро, съгласно приложени списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. В касационното производство не участва прокурор от Върховна касационна прокуратура. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е решение № 5/31.07.2025 г. на Постоянната комисия по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към Общински съвет - Лясковец, с което на основание § 2, ал. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, е установен конфликт на интереси по отношение на В. Д. Ганев - кмет на кметство с. Мерданя, във връзка със заеманата от него публична длъжност и на основание чл. 113, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията му е наложена глоба в минималния предвиден размер - 5000 лв. От фактическа страна по делото е установено, че В. Д. Ганев е избран за кмет на кметство с. Мерданя за мандат 2023-2027 г., съгласно решение № 110-МИ от 30.10.2023 г. на ОИК община Лясковец и встъпил като такъв на 13 ноември 2023 г., видно от клетвен лист от същата дата. Производството по реда на чл. 89, ал. 1, пр. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗКП) е образувано въз основа на решение № 3/17.06.2025 г. за образуване на производство за конфликт на интереси по сигнал с вх. № С-68/27.01.2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и писмо с вх. № 74/26.02.2025 г. С писмо с вх. № 74/26.02.2025 г. Комисията за противодействие на корупцията е изпратила сигнала на председателя на Постоянната комисия по ЗПК към Общински съвет – Лясковец (Постоянната комисия, ПК) за предприемане на действия по компетентност срещу В. Ганев – кмет на кметство с. Мерданя, община Лясковец, и в това му качество лице по § 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПК. На заседание на комисията е взето решение да се изиска доказателство за служебното качество на В. Д. Ганев - кмет на кметство с. Мерданя, общ. Лясковец, за мандат 2023-2027 г., в това число подписан от същия клетвен лист; да се изискат от кмета на Община Лясковец заверени копия от изплатени фактури на Кметство с. Мерданя за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Изискано е от кмета на Община Лясковец удостоверение за семейно положение на кмета на кметство с. Мерданя - В. Ганев, и издаденото разрешение за извършване на търговска дейност на дружество „Г. Ганева" ЕООД, гр. Горна Оряховица. От ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията е изискано актуално състояние на „Г. Ганева" ЕООД, гр. Горна Оряховица. На същото заседание на постоянната комисия е предложено да се изпрати писмо до Комисия за противодействие на корупцията, относно това дали постоянната комисия към Общински съвет Лясковец е компетентен орган да разгледа сигнала срещу кмета на кметство с. Мерданя. От справка в НБД „Население" - видно от удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № OA-O1-1448#1, издадено от Общинска администрация – Лясковец, се установява, че В. Д. Ганев и Г. Г. Г. са съпрузи. От справка в TP при Агенция по вписванията е установено, че съпругата на В. Ганев - Г. Г. Г., е едноличен собственик и управител на „Г. Ганева" ЕООД, с ЕИК 201114293, като видно от разрешение № 29 от 15.08.2019 г. за утвърждаване на работно време, издадено от Общинска администрация – Лясковец, дружеството развива търговска дейност на територията на [населено място] в магазин за промишлени стоки на адрес [населено място], общ. Лясковец, [улица]. От предоставените в производството доказателства Постоянната комисия е приела, че се установява, че В. Ганев, в качеството си на кмет на с. Мерданя, е пазарувал в магазина, стопанисван от юридическото лице, чийто едноличен собственик и управител е съпругата му, като е разходвал публични средства, описани в предоставените от общинска администрация заплатени общо 22 бр. фактури за цялата финансова 2024 г. на обща стойност 1387.12 лв. С протокол от 27.03.2025 г. от заседание на Постоянната комисия след постъпилото писмо от Комисията за противодействие на корупцията е взела решение за откриване на процедура във връзка с установяване на конфликт на интереси против В. Ганев. С писмо изх. № 159/16.05.2025 г. председателят на Постоянната комисия е поискал от КПК указания относно процедурата по установяване на конфликт на интереси, предвид липсата на законова регламентация, уреждаща реда относно лицата по § 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПК. С писмо изх. № КПК-948-4/27.05.2025 г. от председателя на КПК до председателя на Постоянната комисия е посочено, че допълнителни разяснения са давани по предходни питания и процедурата е уредена в глава осма, раздел пети от ЗПК. В хода на производството са поискани обяснения от В. Д. Ганев, който с писмо вх. № 217/04.07.2025 г. твърди, че не е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 70 от ЗПК; като второстепенен разпоредител с бюджетни средства не притежава правомощия да възлага обществени поръчки по ЗОП, но е длъжен да осигурява изпълнението на неотложни мероприятия от значение за местното население. С оглед на фактическата обстановка, изразяваща се в: липса на служебен транспорт; ограничени ресурси на кметството; липса на алтернативен доставчик на територията на с. Мерданя; потенциално оскъпяване при доставки от други населени места (вкл. транспорт, логистика и допълнителни разходи), действията му са били мотивирани изключително от стремеж за защита на обществения интерес, избягване на финансово нецелесъобразно разходване на публични средства и осигуряване на нормалното функциониране на кметството. Липсвал частен интерес, в която и да е от дейностите или доставките, извършени за нуждите на кметството. Не е упражнил влияние в противоречие със закона или в свой личен интерес. Действията му са в рамките на правомощията и задълженията, определени от ЗМСМА и подзаконовите актове на Община Лясковец. С оглед изложеното не счита, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 70 от ЗПК, като действията му са били насочени към опазване на публичния ресурс и гарантиране на нормалната работа. На основание § 2, ал. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията с решение № 5/31.07.2025 г. Постоянната комисия е установила конфликт на интереси по отношение на В. Д. Ганев - кмет на кметство с. Мерданя, във връзка със заеманата от него публична длъжност и на основание чл. 113, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, като във връзка с установения конфликт на интереси му е наложила глоба в минималния предвиден от закона размер - 5000 лв. С постановеното съдебно решение Административен съд – Велико Търново е отменил оспореното пред него решение на ПК, след като е приел, че е постановено от надлежен орган в изпълнение на възложените му публични функции и в изискуемата писмена форма, но не отговаря в цялост на съдържанието, посочено в чл. 92, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПК. Според първостепенния съд административният орган не е изложил правилно фактическите основания, като липсват правните основания за издаване на процесното решение, което препятства възможността да се упражни съдебен контрол за законосъобразност. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя Ганев за неразглеждане и необсъждане от Постоянната комисия на наведените от него доводи и възражения. Посоченото в решението на ПК, че В. Ганев, в качеството на кмет на кметство с. Мерданя, е разходвал публични средства, като е пазарувал единствено и само в магазина, стопанисван от дружеството, собственост на съпругата му, не кореспондира с приложените от Ганев фактури от магазини в гр. Лясковец, видно от които цените на някои от артикулите са по-скъпи от заплатените от кметството с. Мерданя по процесните доставки. Според административния съд при постановяване на обжалваното решение ПК е допуснала и нарушение на материалния закон, като не е посочен конкретен състав от разпоредбите на чл. 73 - чл. 80 от ЗПК, който намира за нарушен, което препятства съдебната проверка и затруднява правото на защита на лицето. С оглед принципа на законоустановеност, ПК е била длъжна да посочи материалноправните разпоредби, които счита за нарушени. Посочени са общо раздел втори, глава 8 и разпоредбата на § 2, ал. 8 от ДР на ЗПК, уреждаща компетентния орган, както и чл. 113, ал. 1 от ЗПК, относим към наложената глоба, но не и конкретен състав на нарушение. Съдът е приел, че са налице две от трите кумулативни предпоставки за наличие на конфликт на интереси. Според административния съд в случая от административния орган не е доказано наличието на частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Не е конкретизирана конкретна нематериална или материална облага, която се твърди да е реализирана, не е посочено в какво се изразява частният интерес и дали е в получаването на материална или нематериална облага. Това е в противоречие с разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗПК, според която, когато бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се отнема в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание, а в оспореното решение липсва подобен диспозитив. Във връзка с установяването налице ли е упражняване на правомощия при наличие на частен интерес, следва да бъде отбелязано, че като кмет на кметство Ганев е упражнил свои правомощия в пряко нарушение на изричната забрана на чл. 76 от ЗПК, която разпоредба забранява на лицата, заемащи публична длъжност, да сключват договори в частен интерес при изпълнение на правомощията си по служба. Обстоятелството, че решенията на кмета са мотивирани от легитимни административни нужди, не елиминира необходимостта да се предотврати дори възможността за въздействие на частни интереси върху публичните решения. Съдът е счел, че в случая Постоянната комисия не е изследвала решаващи за спора обстоятелства по реда на чл. 35 от АПК и не е събрала годни и относими доказателства, съобразно изискването на чл. 36 от АПК, поради което е допуснала съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Не са изискани, представени и разисквани в мотивите на решението Вътрешните правила за системата за финансово управление и контрол на Община Лясковец, не е изследвано кметът на кметство първостепенен разпоредител с бюджетни средства ли е, не са изискани и събрани като доказателства и пълния комплект от документи по всяка от процесните фактури (искане от кметството до общината; контролен лист, подписан от финансов контрольор, утвърждаване на разхода от финансов директор на общината, банков документ за превод на сумата от сметката на общината, подписан от кмета на общината и главния счетоводител), които доказателства са събрани едва в съдебното производство. От същите е установено, че разходването на бюджетни средства се извършва от разпоредителя с бюджетни средства при стриктно спазване на процедура по Вътрешните правила за системата за финансово управление и контрол на Община Лясковец, която включва подписване на фактура от кмета на кметството с приложен касов бон; отправяне на искане от старши специалиста финансист на кметство село Мерданя до първостепенния разпоредител за изплащане на сумата по съответната фактура; съставяне на контролен лист относно заявения разход, подписан от финансовия контрольор на Община Лясковец, чрез който се осъществява предварителен финансов контрол; одобряване на този разход от директор на дирекция „Финанси", въз основа на постъпилите при него фактура и контролен лист; изплащане на одобрената сума от страна на първостепенния разпоредител по банков път чрез електронен превод от кмета на общината и главния счетоводител. Констатирани са и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, състоящи се в неизготвянето на доклад от извършената проверка по чл. 65, ал. 3 от ЗПК, липсата на данни жалбоподателят да е уведомяван за образуваното срещу него производство, да е поканен за изслушване пред ПК, да е изслушан и да е запознат със събраните по административната преписка материали. Изслушване не е документирано в протокол на ПК, който да съдържа подробно изложение на неговите обяснения и доводите на защитата. Жалбоподателят не е имал възможност да направи лично възражения и да ангажира допълнителни доказателства. На последно място, съдът споделя съображенията за несъответствие на акта с целта на закона. Видно от приложените от жалбоподателя фактури, сравнителна таблица и свидетелски показания закупуваните стоки, макар и от магазин на съпругата му, са икономически най-изгодни не само поради по-ниски единични цени на някои от артикулите, но и спестяването на пътни разходи. Според съда при обща стойност на фактурите с включен ДДС в размер на 1387.12 лв., дори да се приеме наличие на частен материален интерес, евентуалната чиста печалба след приспадане на разходите за закупуване им се явява непропорционална с оглед принципа на съразмерност с размера на наложената глоба от 5000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПК (отм.), съответно лице по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПК, 2. частен интерес за това лице по смисъла на чл. 71, във вр. с чл. 72 от ЗПК (отм.), или за свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Съгласно чл. 71 от ЗПК (отм.), частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а чл. 72 от ЗПК (отм.) регламентира, че облага е всеки доход в пари, парични средства или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Правилно съдът е приел, че в случая не са посочени правните основания за издаване на административния акт. Установените в административното производство факти не са подведени под някоя от хипотезите на нормите от раздел II от глава осма на ЗПК (отм.) и не са посочени конкретна разпоредба и уредена в нея забрана, които се счита, че са нарушени, което затруднява реализирането на правото на защита на лицето и препятства възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Видно от мотивите на оспореното пред първоинстанционния съд решение на Постоянната комисия по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към Общински съвет – Лясковец, е приела, че от събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че В. Ганев, в качеството си на кмет на кметство с. Мерданя, е разходвал публични средства, като е пазарувал единствено и само в магазина, стопанисван от дружеството, собственост на съпругата му, видно от издадените фактури, с което е упражнил правомощия в частен интерес на свързано с него лице. Съдебната практика приема, че подписването на фактурите попада в хипотезата на сключване на договори, регламентирана в случая в чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК (отм.), докато забраната за разходване на бюджетни средства в частен интерес е уредена в чл. 77, ал. 1, предложение второ от с.з. Нито една от тези разпоредби не е посочена и обсъдена в решението на Постоянната комисия. Правилната правна квалификация на нарушението е въпрос, свързан с правилното тълкуване и приложение на материалния закон от страна на адм. орган. Правилно административният съд е приел, че в случая органът не е посочил конкретен състав от отменения ЗПК, който счита за нарушен, с което е допуснал нарушение на материалния закон, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта. Същевременно обаче в противоречие с тези изводи в мотивите на съдебното решение първоинстанционният съд е счел, че е нарушена забраната на чл. 76 от ЗПК лицата, заемащи публична длъжност, да сключват договори в частен интерес при изпълнение на правомощията си по служба. Както вече беше посочено, тази разпоредба не е цитирана в административния акт, нито е обсъдена визираната хипотеза. Също така в случая изпълнителното деяние е формулирано в мотивите на акта като разходване на публични средства, описани във фактурите. В своята практика ВАС е приел, че разходването на бюджетни средства е управленски акт, който е в изпълнение на властнически правомощия и е последният акт от сложен фактически състав, включващ множество юридически факти - заявка, одобрение на заявката, предварителен контрол и т.н. /така решение № 8199 от 27.07.2023 г. по адм. д. № 583/2023 г., VІ отд. на ВАС, решение № 7222 от 29.06.2023 г. по адм. д. № 8341/2022 г., VІ отд. на ВАС, решение № 5139 от 22.04.2021 г. по адм. д. № 3005/2021 г., VІ отд. на ВАС/. В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че разходването на бюджетни средства се извършва от кмета на кметство като второстепенен разпоредител при стриктно спазване на процедура, уредена във Вътрешните правила за системата за финансово управление и контрол на Община Лясковец и разяснена в мотивите на съдебното решение, която не е обсъдена от ПК и не е извършена проверка за спазването ѝ. В нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, ПК е издала решението си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и служебно да събере, провери и прецени всички относими и необходими доказателства. Такива писмени доказателства, относими към процедурата по разходване на бюджетни средства, са събрани едва в рамките в съдебното производство. Обосновано съдът е приел, че не са представени доказателства за предоставена възможност на лицето да се запознае с материалите по преписката, за покана за неговото изслушване пред Постоянната комисия и за провеждането на такова, поради което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Също така от ПК не е извършена проверка и не е установено дали магазинът се намира в [населено място], а не в [населено място], и не са обсъдени възраженията на лицето, че липсва алтернативен източник за купуване на стоките на територията на с. Мерданя. Необосновано ПК е приела, че са купувани стоки единствено и само от магазина, стопанисван от дружеството, собственост на съпругата на Ганев, тъй като са представени и фактури, издадени от други търговски дружества през същия период. В решението на ПК не са конкретизирани вида и формата на облага, като в мотивите на акта единствено имплицитно е посочено, че е налице определящото за установяване на конфликт на интереси правомощие по служба в частен интерес, което предопределя възможността за реализиране на материална облага. С оглед изложеното правилен и обоснован е изводът на съда, че в случая административният орган не е доказал наличието на частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Единствено с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че не може да бъде споделен изводът на първостепенния съд за несъответствие с целта на закона, поради нарушаване на принципа за съразмерност с оглед непропорционалността между общата стойност на фактурите и евентуалната чиста печалба след приспадане на разходите за закупуване на стоките, от една страна, и размера на наложената глоба от 5 000 лв. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗПК (отм.) определя минималния и максималния размер на глобата, която може да бъде наложена на лицето, заемащо публична длъжност, което е нарушило разпоредба на раздел II от глава осма на същия закон. Размерът на глобата не се определя в зависимост от размера на материалната облага. Характерът на деянията, като засягащи обществени интереси, обект на засилена закрила с висока интензивност, е съобразен от законодателя с предвиждането в чл. 113, ал. 1 от ЗПК (отм.) на административна санкция за тези формални нарушения с висок минимален размер. В случая глобата е наложена в посочения в разпоредбата минимален размер. Освен това решението на ПК се състои от установителна част и от санкционна част, като посочените мотиви са относими единствено към санкционната част на акта. Тези изводи обаче не се отразяват върху правилността на крайния правен извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Като е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно и го е отменил, Административен съд – Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба В. Д. Ганев от с. Мерданя, общ. Лясковец, следва да бъде присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ евро съгласно приложени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,