Определение № 73 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. П.-Ц. против определение № 106 от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 54/2022 г. на Окръжен съд-Перник, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба вх. № 260003 от 07.01.2022г. против Определение № 114 от 03. 12. 2021г., постановено по гр. д. № 319 / 2017г. по описа на Районен съд-Брезник, с което е оставена без уважение като неоснователна молба вх. рег. № 260891 от 18. 08. 2021г. с искане да бъде заменен назначеният процесуален представител по Закона за правна помощ /ЗПП/ адвокат А. В. Й. от Софийска адвокатска колегия с друг адвокат. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението. Оплакванията обаче са свързани с недоволство от действията на назначеният процесуален представител и предходните такива. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил следното: Ищцата, живееща във Франция, е изготвила и подала сама исковата молба. Назначен й процесуален представител по Закона за правна помощ, който е заменен неколкократно по нейно искане. Последно е назначена адвокат А. В. Й., която е извършвала действия по изправяне нередовностите на исковата молба. РС е отказал да замени адвокат Й. по искане на ищцата, защото тя е назначена по ЗПП, а не е упълномощена от ищцата и не може да иска замяната на назначения адвокат с друг. В този смисъл е цитирана съдебна практика на ВКС. Въззивната инстанция е приела, че определението на РС, с което не е уважено искането на ищцата да бъде заменена адвокат Й. с друг адвокат не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат две групи определения: 1. определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2.определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба за защита на лични и имуществени права, но само когато е налице процесуален ред за това, а процесуалните норми са императивни. Определението, с което по реда на ЗПП. е назначен адвокат за процесуален представител не попада сред тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 26, ал.5 ГПК, назначеният процесуален представител може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал.1 и ал.2 ЗПП /в случая съда/ и Национално бюро за правна помощ /НБПП/. Съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, само определение, с което се отказва правна помощ от съда подлежи на обжалване по реда на ГПК. Отказът за предоставяне на правна помощ от НБПП подлежи на обжалване пред административен съд по реда на АПК. Закона за правна помощ и ГПК обаче не предвиждат възможност за обжалване на определението, с което съдът отказва да замени по искане на представляваният един назначен процесуален представител с друг от Националния регистър за правна помощ. /В този смисъл са: определение № 504/26.11.2012 г. по гр.д. № 437/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о., определение № 67/19.02.2016 г. по ч.гр.д. № 250/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. определение № 189 от 23. 04. 2018г. по ч. гр. д. № 1095 / 2018г., IV ГО на ВКС / По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение