Определение № 8604 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Джей Би Ти Си“ АД, срещу определение № 27607 от 18.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1341/2025 г. по описа на Административен съд -София град. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основания за обжалване по чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че мълчаливият отказ на председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е годен предмет на оспорване, тъй като именно този орган е оправомощен да установява по основание и размер вноските по чл. 36е, ал. 1 от Закона за енергетиката и да издава актове за установяване на вземания, предвид което следва да се приеме, че при наличието на недължимо внесени вноски, компетентен да издаде акт за възстановяването им е именно този орган. Претендира се отмяна на обжалваното определение, както и присъждане на всички извършени разноски. Ответникът по частната жалба – председателят на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, оспорва основателността на жалбата. Определя като правилен извода на първоинстанционния съд, че председателят на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ няма правомощие да издава актове за възстановяване на вноски по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ, поради което с непроизнасянето му в срок по искането на дружеството не е възникнал мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 АПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в срока по чл. 230 АПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения. С обжалваното определение Административен съд София град е оставил без разглеждане жалбата на „Джей Би Ти Си“ АД против мълчалив отказ на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да издаде акт за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ за 2022 г. по подадено от дружеството искане с вх. № ФСЕС - 2209/27.12.2024 г., и е прекратил производството по делото. За да мотивира този извод за недопустимост на оспорването решаващият състав е съобразил, че искането за възстановяване на недължимо платени суми е подадено на основание чл. 129 ДОПК, но по аргумент от чл. 128 ДОПК този ред е приложим само за възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурителното законодателство, но не и за възстановяване на вноски по чл. 36е ЗЕ. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 36в ал. 6, т 1-5 ЗЕ, чл.36з ал. 1 ЗЕ, чл. 36, ал. 3 ЗЕ, чл. 36 г ал. 5 ЗЕ, в резултат на което е направил извод, че в предвидените в ЗЕ функции и компетентности на председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не е разписано изрично правомощие да възстановява недължимо платени суми и да издава актове за възстановяване на такива суми, както и че не са разписани такива правомощия за колективния орган – на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Прието е, че разширително тълкуване или прилагане по аналогия на нормите, регламентиращи материалната компетентност на административните органи е недопустимо. Предвид липсата на компетентност на сезирания орган да се произнесе по подаденото искане, първоинстанционният съд е приел, че непроизнасянето в срок на председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не може да се възприеме за мълчалив отказ. По тези съображения административният съд е приел, че подадената жалба срещу мълчалив отказ на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК поради липса на годен предмет на оспорване и не подлежи на разглеждане. Определението е правилно. Установява се от данните по делото, че с определение № 5621/29.05.2025 г. по адм. д. № 4575/2025 г. Върховният административен съд е отменил определение № 7525/05.03.2025 г. на Административен съд София град по адм. д. №1341/2025 г. и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В посоченото определение съставът на Върховния административен съд е приел, че при непроизнасяне в срок на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по искания за възстановяване на недължимо платени или събрани вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ не са приложими правилата за оспорване, регламентирани в чл. 131 ДОПК. С изтичането на срока за произнасяне не възниква мълчалив отказ на орган по приходите да издаде акт за прихващане или възстановяване в процедурата по чл. 129 ДОПК. Недължимо платените или събрани вноски по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ не са в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК и по аргумент на ал. 4 на чл. 129 ДОПК, според който на възстановяване подлежи остатъкът след извършване на прихващането. Непроизнасянето в срок по искане за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ не е мълчалив отказ по смисъла на чл. 131, ал. 1 ДОПК и същият не подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. В случая следва да се съобрази, че Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е специализиран административен орган създаден на основание чл. 36б ЗЕ. Правомощията му са свързани с управление на разходите в енергийния сектор. Вноските във фонда по чл. 36е ЗЕ се дължат по силата на закона, но за установяването им по основание и размер председателят на фонда издава акт за установяване на вземането по чл. 36з, ал. 1 ЗЕ. В чл. 36в, ал. 6 ЗЕ са предвидени правомощията на председателя на Управителния съвет на фонда. Видно от цитираната разпоредба председателят на управителния съвет: 1. организира изпълнението на решенията на управителния съвет; 2. организира и ръководи дейността на администрацията на фонда; 3. насрочва и ръководи заседанията на управителния съвет; 4. представлява фонда във взаимоотношенията му с трети лица; 5. назначава и освобождава служителите от администрацията. Съгласно чл. 36з, ал. 1 ЗЕ вноските по чл. 36е, ал. 1 и чл. 36м, средствата по чл. 36д, ал. 1, т. 7 и подлежащите на възстановяване средства, изплатени от фонда по чл. 36б, ал. 1, т. 1 и 6, и компенсации, изплатени от фонда по чл. 36б, ал. 1, т. 4 и 5, са публични държавни вземания, които подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на фонда и подлежи на предварително изпълнение. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕ средствата на фонда са несеквестируеми и по отношение на тях не може да бъде извършено прихващане от трети лица със задължения на фонда. Фондът може да прихваща вземанията си за вноски по чл. 36е, ал. 1 и подлежащите на възстановяване компенсации, изплатени от фонда по чл. 36б, ал. 1, т. 4 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда. Установява се от изложената нормативна уредба, че вноските по чл. 36е ЗЕ са регламентирани като публични държавни вземания в чл. 36з ЗЕ, като председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е овластен от ЗЕ да установява тези задължения и по отношение на събирането им фондът се явява публичен взискател с оглед предвидената в чл. 36з ал. 1 ЗЕ възможност да предаде установените си взимания на публичен изпълнител, който разполага с правомощия по ДОПК за събирането им. Видно от посочената правна регламентация в обема на предоставената компетентност на председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не е нормативно предвидено издаването на акт за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Несъмнено компетентността е израз на разпределението между държавните органи на функциите и отговорностите, с които разполага целият държавен апарат. Чрез предоставянето на различна компетентност на държавните органи се създава гаранция за законност и защита на интересите на субектите, които са засегнати от съответното волеизявление. В тази връзка е и принципът на "законност", регламентиран в чл. 4, ал. 1 АПК, според който административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. В съдебната практика константно е възприето становището, че правомощията на административните органи винаги се съдържат в конкретен нормативен акт. В тази връзка следва да се съобрази и посоченото в тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г., постановено по тълк. д. № 4/2019 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, че качеството на административен орган се придобива въз основа на закон, даващ право на съответния орган (от системата на изпълнителната власт или друг правен субект или организация, осъществяващи публични функции или предоставящи обществени услуги) да издаде съответния административен акт служебно или по искане на гражданин или организация (чл. 24, ал. 1 АПК). Отличителният белег на административните органи, участници в правния оборот, е тяхната административна правосубектност, състояща се в нормативно признатата способност на органа да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения. Като условие за законосъобразност на административните актове (чл. 146, т. 1 АПК), компетентността на издателя предопределя не само валидността на направеното волеизявление, но и приложимостта на фикцията по чл. 58, ал. 1 АПК. В своята практика Върховният административен съд е последователен в разбирането си, че нормите, уреждащи компетентността, не могат да се тълкуват разширително, а се прилагат стриктно във всеки един конкретен случай. При стриктно тълкуване на правомощията предвидени в разпоредбите на чл. 36в ал. 6, т 1-5 ЗЕ, чл. 36з ал.1 ЗЕ, чл. 36, ал. 3 ЗЕ, чл. 36 г ал. 5 ЗЕ и при съобразяване на липса на изрично предвидена нормативна уредба за издаване на акт за възстановяване на недължимо събрани вноски по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ се налага обоснован извод, че председателят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не е компетентен да се произнесе по депозираното от „Джей Би Ти Си“ АД искане за възстановяване. Не следва различен извод и от разпоредбите на ДОПК относно акта за възстановяване или прихващане, доколкото производството пред председателя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не е производство по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители по смисъла на чл. 1 от същия кодекс. В тази връзка следва да се съобразят характеристиките на погасителните способи. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения, които са еднородни, изискуеми и ликвидни до размера на по-малкото от тях. Възстановяването на недължимо платени суми е връщане на остатъка след прихващане, а при липса на две насрещни задължения - реституция на полученото в пълен размер. От конкретните специфики на посочените погасителни способи се установява, че не е налице идентичност между тях, следователно несподелима е тезата на жалбоподателя, че след като председателя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ разполага с правомощие да установява по основание и размер вноските по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ, както и да издава актове за установяване на вземания, то същия е компетентен да издаде акт за възстановяване. При липсата на нормативно предоставена на председателя на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ материална компетентност за произнасяне по предявеното от дружеството искане за възстановяване, правилно първостепенният съд е приел, че изтичането на срока за произнасяне по искане до некомпетентен орган изключва приложимостта на фикцията по чл. 58, ал.1 АПК. Правилен е изводът на административният съд, че с изтичането на срока за произнасяне на органа не е формиран мълчалив отказ по искането за възстановяване, с оглед на което правилно решаващият състав е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че поради липса на годен предмет, съдебното оспорване е недопустимо. Настоящият състав съобрази наличието на съдебна практика на Върховния административен съд в същия смисъл, възприета в определение № 8894 от 29.09.2025 г. по адм.д. № 8897/2025 г. и определение № 2320 от 2.03.2026 г. по адм. д. № 1788/2026 г., постановени при сходна фактическа обстановка. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение