Определение № 2700 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 7859/03.07.2023 г. от Е. Л. П., представлявана от адв.С., осъществила безплатна правна помош по чл.38 ЗА с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 1916 от 29.06.2023 г. на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, с което е потвърдено определение № 69 от 03.04.2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в. т. дело № 62/2023 г., в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба от жалбоподателя „Боян 82“ ООД, ответник по иск с правно основание чл.108 ЗС срещу решението на първоинстанционния съд по иск по чл.40 ЗЗД, по който не е страна. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.С. в размер, който определя от 2377лв. Ответниците по молбата – ЕТ „Б.-М. Н.“ и „Боян 82“ ООД, изразяват становище за неоснователност на молбата и правят възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. на ГК, след преценка на събраните по делото доказателства и доводи на молителката намира следното: Молбата е процесуално допустима – подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна – искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направено своевременно с отговора на частната жалба, като по делото са приложени доказателства от адв. Г. П.-С., че Е. П. се ползва от безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата като материално затруднено лице. Съдът е пропуснал да се произнесе за разноските в определението си по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което в случая приключва производството пред касационната инстанция. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, която предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай, при този изход на делото и потвърждаването на определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба и частично е прекратено производството, по частната жалба на „Боян 82“ ООД на ответната страна се дължат разноските за настоящото производство. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както е посочен в молбата за допълване на определението в частта относно разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна съдът може да определи по-нисък размер на разноските в тази им част, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящото производство, съдът не е обвързан от искането с конкретния размер и следва да определи възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, като вземе в предвид, че молителката чрез своя процесуален представител е подала само отговор на частната жалба без да се явяват страните в съдебно заседание. Делото в конкретното производство по частната жалба не се отличава и с фактическа и правна сложност пред касационната инстанция, касае само допустимост на въззивната жалба и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение в производствата по частни жалби, с които се прегражда развитието на производството е Ѕ от минималния размер за една инстанция, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредбата. В посочената разпоредба на чл.11 от Наредбата е предвидено за изготвяне на частна жалба, респективно в случая отговор на частна жалба, минималното възнаграждение да е от 400лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание- 600лв. В процесния случай адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на частна жалба и по която няма разглеждане в открито заседание, с оглед на посоченото в разпоредба на чл.11 минимално възнаграждение следва да се определи на сумата от 400лв. Във връзка с горепосоченото постановеното на 29.06.2023 г. определение на ВКС по ч. гр. д. № 2415 от 2023 г. следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на адв. Г. П.-С. възнаграждение в размер на 400 лв. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.