Определение № 1247 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2278/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С постановеното по делото определение № 702 от 05.03.2025г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 115 от 12.06.2024г. по в.гр.д. № 125/2024г. на Апелативен съд – Бургас по подадената от „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД касационна жалба. Със същото определение на В. Д. Д., насрещна страна в производството, са били присъдени 6 540 лева разноски за адвокат с включен ДДС, а на Д. Г. Ч. и В. Г. Ч., също насрещни страни - по 7 500 лева разноски за адвокат с ДДС. Адвокатските възнаграждения са били уговорени с договор за правна помощ и съдействие от 01.10.2024г., сключен с адвокат П. К.. С молба вх. № 4667/13.03.2025г. застрахователното дружество иска намаляване на присъдените разноски, тъй като платените адвокатски възнаграждения са прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото. Извършената работа от адвокат, който се е специализирал изключително в сферата на деликтното право от пътни инциденти, се е изчерпвала с подаването на отговор на касационната жалба. По делото са били изяснени въпросите относно механизма на ПТП и гражданската отговорност на причинилия пътния инцидент водач. Страната се позовава на решение на СЕС по дело С-438/2022 и практика на състави на ВКС, според която посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир. С подаден отговор В. Д. Д., Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. оспорват молбата по чл. 248 от ГПК. По делото е имало спор по всички съществени въпроси – за механизма за настъпване на ПТП, относно съпричиняването и справедливия размер на обезщетенията. Процесуалният представител на застрахователя е имал възможност при обжалване на решението да съобрази риска от разноски и ако целта е била ограничаването им, да обжалва решението в по-малка част. Подчертано е, че всеки адвокат прави разноски, необходими, за да осигури обективна възможност за работата си. Подадената молба за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е своевременно. За търсения размер на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, при което е подадена молбата по чл. 248 от ГПК. По същество тази молба е неоснователна. Присъдените на В. Д. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в касационното производство са в размер от 5 450 лева без ДДС, а на Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. – по 6 250 лева без ДДС. Възнагражденията съответстват на интереса на насрещните страни по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от тяхно име в касационното производство съдопроизводствени действия. По-конкретно материалният интерес в касационната инстанция е бил сравнително висок - 60 000 лева и по 70 000 лева. С обжалваното въззивно решение е било потвърдено решение № 363 от 04.12.2023г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за осъждане на застрахователя да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на В. Д. Д. сума над размера от 60 000 до 120 000 лева, а на Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. суми над размера от по 70 000 лева до 140 000 лева, със законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното плащане. Присъдените обезщетения са били за претърпени неимуществени вреди от смъртта на З. С. Ч., дъщеря на В. и майка на Д. и В., при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.11.2021г. по причина на водача на лек автомобил “Мерцедес Ц 180“, с ДК [рег.номер на МПС], и касационната жалба е касаела въпроси относно механизма на ПТП (наличието на съпричиняване от пострадалата) и размера на присъдените обезщетения. При формулирани три материалноправи въпроса, от касатора – застраховател са били посочени допълнителни касационния основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК и е поддържана очевидна неправилност. Съответен на касационната жалба и изложението е бил и подаденият от името на насрещните страни отговор, съдържащ и становище по правилността на въззивното решение. Всъщност при идентични оплаквания във въззивната жалба на касатора срещу първоинстанционното решение производството пред Апелативен съд - Бургас е приключило за около три месеца, с проведено едно открито съдебно заседание, но без да се събират доказателства. За това производство на адвокат П. К., макар и по реда на чл. 38 от ЗА, са били присъдени възнаграждения от общо 29 000 лева (9 000 лева за процесуалното представителство на В. Д. Д. и по 10 000 за Д. Г. Ч. и В. Г. Ч.). Искане за изменение на определеното възнаграждение не е било правено от страна на застрахователя. В касационното производство, в което процесуалното представителство вече е било осъществявано въз основа на договор, уговорените възнаграждения са били почти двойно по-малки по размер. Това отново сочи, че те не могат да бъдат счетени за прекомерни. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на сключването на договора за процесуално представителство). Както се посочи обаче, относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес. Воден от горното съдът