Определение № 8172 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6980/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Панова против определение № 7412/22.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1800/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по искане на „Лимп“ ООД е спряно изпълнението на ревизионен акт (РА) № Р-16001625001732-091-001/ 23.01.2026 г., в потвърдената с решение № 115/03.04.2026 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив част относно установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – главница в размер на 38 163,46 лева и лихви в размер на 16 009,40 лева. В частната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното определение, като се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – „Лимп“ ООД, чрез адв. Проданова, представя писмен отговор на частната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд, осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: За да уважи искането за спиране изпълнението на ревизионния акт, административният съд е приел, че е спазено изискването на за предоставяне на гаранция, покриваща размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Съдът е установил, че са представени писмени доказателства – 2 броя преводни нареждания, данните от които сочат, че „Лимп“ ООД е наредил по сметка на Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив сума в размер на 21 715,22 евро и сума в размер на 9 185,95 евро, надвишаващи размера на главницата и лихвите. При тези данни съдът е приел, че е налице надлежно дадено обезпечение, изпълнени са законовите изисквания, поради което е уважил искането за спиране на изпълнението на РА до приключване на съдебното му обжалване. Така постановеното определение е правилно. Общият принцип в процедурата по обжалване на данъчни актове е, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение. Въпреки това нормата на чл. 153 ДОПК предвижда ред за допускане на спиране на изпълнението на РА от решаващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ДОПК такъв ред е предвиден и за административния съд в хода на обжалване на РА по съдебен ред при направено искане от страна на жалбоподателя и при представени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Поради приложимостта на чл. 153, ал. 3-5 ДОПК на основание чл. 157, ал. 3, изр. 2 ДОПК жалбоподателят следва да представи обезпечение в посочения размер в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая е безспорно, че публичното вземане по цитирания РА е обезпечено по реда на ДОПК. Съгласно представените преводни нареждания, „Лимп“ ООД е наредило по сметка на ТД на НАП Пловдив суми в общ размер 30 901,17 евро на 27.01.2026 г. Към датата на решение № 115/03.04.2026 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив размерът на задълженията е 51 172,86 лева (38 163,46 лева главница и 16 009,40 лева лихви) с еврова равностойност 27 698,14 евро. Искането за спиране на изпълнението на РА е обективирано в жалбата към първоинстанционния съд на 29.04.2026 г. Изложеното сочи, че направеното обезпечение покрива и надвишава размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, поради което са налице предпоставките за спиране на изпълнението на РА. Като е достигнал до същия краен извод, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна.