Определение № 17 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7651/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 100544/22.08.2013 г. (уточнена с молба с вх. № 100568/02.09.2013 г.), подадена от А.С. Д. за отмяна на влезлите в сила решение № VІІІ-943/21.07.2010 г. по гр. дело № 3093/2007 г. на Бургаския районен съд и решение № V-177/12.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 1892/2010 г. на Бургаския окръжен съд, които са постановени по предявени от Д. М. Б. и М. П. К. срещу С. С. М. и З. А. Д., искове за нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 77, том І, рег. № 2577, н.д. № 65/2002 г. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 304 от ГПК. Молителката твърди, че е бивша съпруга на ответника по исковете З. А. Д., с когото през време на брака си са придобили процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Молителката поддържа и че не е била конституирана и призовавана като страна по делото, а съгласно чл. 216, ал. 2 от ГПК тя е следвало да бъде необходим другар на З. А. Д., като влезлите в сила решения, с които е уважен иск за нищожност на продажбата, имат сила и спрямо нея, но тя е била лишена от възможността да се защити в исковото производство. Молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, вписана е и съдържа – видно от горното – точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК. Доводите за нередовност и недопустимост на молбата, наведени с отговора на Д. М. Б. и М. П. К., са неоснователни. И. там въпрос дали процесният имот е бил придобит в режим на СИО от молителката и З. А. Д., е въпрос по основателността, а не по редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Последната е подадена на 22.08.2013 г., като молителката твърди, че е узнала за влязлото в сила решение на 20.06.2013 г. От данните по делото, по което молителката не е участвала като страна, не се установява решенията да са й били връчвани или съобщавани, или тя да е била уведомена, респ. – да е узнала за тях по някакъв друг начин, преди сочената от нея дата, поради което не е необходим исканият с молбата, разпит на двама свидетели в тази връзка. Изтъкваното от страна на Д. М. Б. и М. П. К. обстоятелство, че на 12.02.2010 г. молителката и З. А. Д. съвместно са извършили нотариално прехвърляне на процесния имот, е без значение, тъй като към тази дата първоинстанционното и въззивното решения, чиято отмяна се иска, не са били постановени, респ. – към тази дата молителката не е могла да знае за тях. Неоснователно е и позоваването от тези двама ответници по молбата, на вписването на исковата молба и на въззивното решение по делото. Това вписване, съгласно чл. 114, б. „а”, ал. 2, изр. 2 от ЗС, има само презумптивно оповестително действие спрямо всички трети лица, което не може да се приравни на изискваното от чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК узнаване на решението конкретно от третото за делото лице, което е процесуално легитимирано да иска неговата отмяна на основание чл. 304 от ГПК. С оглед горното, производството за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустимо и страните по делото следва да се призоват за разглеждане на молбата за отмяна в насроченото открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение