Решение № 5895 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1118/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. С. Д., чрез адв. Лимберов срещу решение № 37882 от 16.11.2025г. по адм. дело № 8208/2025г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед №ЧР-1700/02.09.2024г. на председателя на Държава комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/, с която Д. временно е отстранена от работа на длъжността „главен експерт“ в отдел „Учебно - методическа дейност“ на дирекция „Човешки ресурси и учебно-методическа дейност“ при ДКСИ, на основание чл 100, ал.1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ във връзка с образувано дисциплинарно дело № 1/2024 г. по описа на ДКСИ. Касаторката обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърденията са, че съдебният акт не е немотивиран и съдът не е обсъдил изложените от Д. възражения. Навежда доводи, че заповедта представлява ответно действие /репресия/ по см. на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, предвид подадения от нея сигнал до ДАНС за нарушения в ДКСИ. В този смисъл претендира, че е „защитено лице“ по ЗЗЛПСПОИН и актовете, постановени във връзка с подадения сигнал са недействителни, каквото произнасяне иска от съда. Моли за отмяна на касираното решение и отмяна на оспорената заповед, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от АССГ. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение. От ответника по касационната жалба Държавна комисия по сигурността на информацията е депозиран писмен отговор, чрез юрк. Александрова в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е заповед № ЧР-1700/02.09.2024г. на председателя на ДКСИ, с която на осн. чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДСл., А. Д. е временно е отстранена от работа и е разпоредено да бъдат иззети служебната карта и електронния подпис. За да се произнесе по спора, състав на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Съдът е счел, че заповедта е мотивирана с образувано срещу Д. дисциплинарно производство, което съгласно приложимата разпоредба на чл.100, ал.1, т.2 ЗДСл. е достатъчно, за да може отстранения държавен служител да се запознае с мотивите на административния орган за издаването й. АССГ е изложил съображения, че нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Според съда мотивите в процесната заповед са лаконични, но същите се съдържат в административната преписка: докладна записка с рег. №    ДА – 6/20.08.2024 г. и в протокол № Пр– 856/28.08.2024 г., където подробно са изброени и документите, които Д. ежедневно е издавала и съвкупността от информация, която е разпространявала, не за служебни цели. При горните съображения АССГ приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и без да е налице противоречие с целта на закона. При извършената проверка по реда на чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат при следните коригиращи съображения: Настоящото производство е във фаза втора касация като въпросът за съответствие на оспорената заповед с изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и наличието на основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяната й е решен с влязлото в сила решение №8288 от 30.07.2025г. по адм. дело №4441/2025г. на Върховен административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ за разглеждане на спора, относно материалната законосъборазност на заповедта. Ето защо безпредметно съставът на АССГ е изследвал този въпрос и излагал самостоятелни мотиви, относно спазване на установената форма при издаване на оспорената заповед. Правилен е извода на АССГ, че заповедта е издадена от компетентен орган – органа по назначаването и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението за липса на посочен срок на действие на процесната заповед. Периодът на временно отстраняване от длъжност във всички случаи може да продължи до приключване на дисциплинарното производство със съответния акт на органа по назначаване, поради което непосочването на срок в заповедта, не съставлява съществено процесуално нарушение при нейното издаване. Основателно е оплакването в касационната жалба, че АССГ не е обсъдил възраженията на жалбоподателката в пълнота и по - конкретно оплакването, че заповедта за отстраняване от работа съставлява "ответно действие" по смисъла на чл.33, ал.1, т.1 ЗЗЛПСПОИН и Д. има качеството на лице по чл. 5 от същия закон, но това нарушение не се е отразило на правилността на крайния съдебен акт, поради което настоящата инстанция го приема за несъществено. По делото безспорно е установено, че преди образуване на дисциплинарното производство и издаване на оспорената заповед за временно онтстраняване от длъжност, А. Д. е подала сигнал до Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/, относно риск за сигурността на информацията в ДКСИ, с което е сигнализирала, че в ДКСИ не се спазват основните принципи "Необходимост да се знае" и "Поверителност". В сигнала е формулирано искане за защита по ЗЗЛПСПОИН. С писмо рег. № ПН-2613/30.08.2024г. в отговор на сигнала Д. е уведомена, че подадения сигнал не попада в обхвата на ЗЗЛПСПОИН на осн. чл. 4, т. 2 от с.з., тъй като разпоредбите му не се прилагат за нарушения, свързани със защитата на класифицирана информация по смисъла на чл.1, ал.3 от ЗЗКИ. Д. е уведомена, че сигнала е разгледан по общия ред и в хода на проверката не са установени нарушения на нормативни правила, които да обосновават наличие на опасност за нормалното функциониране на Националната система за защита на класифицираната информация. Предвид горното, производството по сигнала е прекратено. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН ) е в сила от 04.05.2023г. и е приет в изпълнение на Директива 2019/1937 на ЕП и на Съвета от 23.10.2019г., относно защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (вж. §2 от Закона). Съгласно чл.1 - с него се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес, както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация. Целта на закона е посочена в чл. 2 - да осигури защитата на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на ЕС, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст. Приложното поле на закона е посочено в чл.3, а в чл.5 от закона изрично са изброени защитените лица и сред тях са всеки работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд. Мерките за осигуряване на тази защита са посочени в Глава трета (чл.33 - чл.40). В чл.33, ал.1, т.1 ЗЗЛПСПОИН е установена забрана за ответни действия спрямо лице, посочено в чл.5, имащи характера на репресия и поставяща ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на: 1. временно отстраняване. Съгласно чл. 33, ал.2 ЗЗЛПСПОИН в случай, че бъдат предприети ответни действия срещу лице по чл.5 във вр. с подадения сигнал, компетентните органи по чл.20, ал.1 предприемат коригиращи мерки. Коригиращите мерки се прилагат от тези органи независимо от правомощията им, предвидени в друг закон. Тези коригиращи мерки, съгласно чл.33, ал.3 целят да преустановят предприетите ответни действия до приключване на проверката Законът в чл.33, ал.4 обявява ответните действия по ал.1, предприети срещу лице по чл.5 във връзка с подаден сигнал за недействителни. Д. е подала сигнал до ДАНС, относно риск за сигурността на информацията в ДКСИ, производството по който сигнал е прекратено. Безспорно е, че по силата на чл.4, т.2 ЗЗЛПСПОИН, закона не се прилага за сигнали за нарушения на защитата на класифицирана информация по смисъла на чл.1, ал.3 от ЗЗКИ, поради което подадения сигнал и изключен от приложното поле на закона в какъвто смисъл е отговора на ДАНС. Касаторката твърди, че сигнала е включен в приложното поле на закона по чл.3, ал.1, т.1, б. л), а именно нарушения в областта на сигуността на мрежите и информационните системи, което твърдение противоречи на първо място на изложеното в сигнала, че в ДКСИ не се спазват основните принципи "Небоходимост да се знае" и "Поверителност", което бзспорно касае нарушения, свързани със защита на класифицираната информация по см. чл.1, ал.3 от ЗЗКИ, изключени от приложното поле на закона. На следващо място дори да се приеме, че сигнала е в приложното поле на чл.3, ал.1, т.1, б. л от закона, то съгласно чл.20, ал.1, т.10 от ЗЗЛПСПОИН компетентен орган по предмета на такъв сигнал е Националния екип за реагиране при инциденти с компютърна сигурност. Сигнал до този компетентен орган не е подаден, нито пък до КЗЛД като централен орган за външно подаване на сигнали и защита на лицата, на които такава защита се предоставя по смисъла на закона - чл.19 и който в изпълнение на закона организира приемането на сигналите и ги насочва към компетентните органи с цел тяхната проверка и предприемане на последващи действия. С оглед изложеното доколкото подадения сигнал до ДАНС е за нарушения, които не попадат в приложното поле на чл.3 от закона, Д. няма качеството на сигнализиращо лице по смисъла на чл.5, респективно на защитено лице по силата на чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН, според който защитата е от момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване на информацията, поради което и в конкретния случай се явяват неприложими специалните норми на чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗЗЛПСПОИН, регламентиращи забраната на всяка форма на ответни действия по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛПСПОИН спрямо лицата, посочени в чл. 5, включително и под формата на прилагане на някакво основание за временно отстраняване от работа, както и предвиждащи недействителност на така предприетите ответни действия във връзка с подадения сигнал. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори да се приеме, че Д. е защитено лице по чл.5 от закона, следва да бъде установено по безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между подадения сигнал от лицето и издадената заповед в случая за временното й отстраняване. Именно и в тази връзка изрично законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, че в случай на съдебен или административноправен процес, в който лице по чл. 5 твърди, че е било обект на ответни действия по чл. 33 и че тези действия са реакция на подаден сигнал или публично оповестяване на информация, лицето, което е предприело увреждащата мярка, следва да докаже, че предприетите ответни действия не са били свързани по никакъв начин с подадения сигнал или публичното оповестяване. Настоящата съдебна инстатция намира от представените по делото доказателства, че ответника е представил доказателства за наличието на този отрицателен факт, а именно, че предприетите действия по издаване на заповедта за временно отстраняване не са обвързани с подадения от Д. сигнал до ДАНС. Видно от извлечение от протокол № Пр -856/28.08.2024г. от заседание на Дисциплинарен съвет в ДКСИ на органа по назначаването е предложено да приложи разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл. - временно отстраняване на Д. от работа за извършени от служителката, съгласно справка от 15.08.2024г. действия по обработка на голям обем информация, свързана с дейността на ДКСИ, но не в изпълнение на функционалните й задължения и конкретно възложени задачи, записани голяма част от файлове на външни носители, действия даващи възможност служебната информация да бъде разпространена и използвана за цели, различни от тези за които е създаван и съхранявана. Действията на Д. и допуснатите нарушения са описани в множеството представени по делото доказателства: докладна записка от главен секретар на ДКСИ от 20.08.2024г.; докладна записка от директор на дирекция "Сигурност" от 07.08.2024г., относно копирана и свалена информация на флаш - памет, свързана с дейността на ДКСИ, но не и със служебните задължения на Д., качени във вътрешната (защитена) мрежа от Д. снимки, скрийншотове и съобщения от Viber, създавайки предпоставка за компрометиране на мрежата и др.; докладна записка от директор дирекция "Сигурност", относно извършена техническа проверка за наличната информация в служебния компютър на Д. с данни за осъществяван достъп до лични данни на служители на администрацията в ДКСИ, договори, снимки и др. Представените от страна на ответника доказателства налагат извода, че издателят на оспорената заповед е предприел действия за установяване на допуснати нарушения на служебните задължения от служителката, а не в качеството си на лице, предприело увреждаща мярка, е предприело ответното действие – отстраняване от работа, именно във връзка с подадения от нея до ДАНС сигнал на 05.08.2024 г. По делото не е установено, че предприето от органа по назначаване временно отстраняване от работа на Д. е свързано именно с подадения сигнал, което обстоятелство от своя страна е относимо към приложимостта на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, изр. второ от ЗЗЛПСПОИН, съгласно която не се смята, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал или публично оповестена информация, когато от преценката на всички обстоятелства може да се направи обоснован извод, че е налице правно основание за прилагането на мярката. Следва да бъде посочено още, че сигнала на Д. е подаден на 05.08.2024г., непосредствено след налагане на предходно дисциплинарно дисциплинарно наказание със заповед № ЧР - 1415 от 19.07.2024г. на председателя на ДКСИ за нарушение на чл. 89, ал.2, т.5 от ЗДСл., поради което липсва причинна връзка между подаването на сигнала и издадената заповед за временно отстраняване по образуваното ново дисциплинарно производство. Може да се направи обоснован извод, че в случая сигнала на Д. е подаден на лична основа, а не в изпълнение целта на закона да се оповести информация за нарушения на българското законодателство или на актове на ЕС, станала й известна при или по повод изпълнение служебните задължения или в друг работен контекст и извън приложното му поле по чл.3. В тази връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, настоящата съдебна инстанция стига до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед .От представените от страна на ответника доказателства не може да се направи извод, че издаването на заповедта, съставлява ответно действие по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛПСПОИН. Изложеното по-горе обосновава извода за неприложимост на защитата по ЗЗЛПСПОИН, а от там и неоснователност за оплакването в тази насока. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноски по делото, но такива не са претендирани, поради което не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение