Определение № 60456 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.590/3.11.21 по г.д.№.1651/21 на ОС Стара Загора е потвърдено определение №.261630/1.09.21 по г.д.№.3423/14 на РС Стара Загора, с което е отхвърлена молбата на А. П. за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки на длъжника Н. П.. Постъпила е частна касационна жалба от А. П., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е недопустима. Обжалваният съдебен акт не е от категорията на определенията, за които е предвидена възможност за обжалване с частна касационна жалба. С новата глава петдесет и шеста "а" на Гражданския процесуален кодекс /ДВ бр.13/17/, чл.618а-618д, се урежда издаването, отменянето, изменението, признаването и изпълнението на европейска заповед за запор на банкови сметки въз основа на Регламент (ЕС) №.655/14 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.14 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела /Регламента/, който се прилага от 18 януари 2017г. Съгласно § 22 от Преамбюла на Регламента, следва да се предостави право на кредитора да обжалва отказа да бъде издадена заповед за запор, без това право да възпрепятства впоследствие възможността за подаване на нова молба за заповед за запор въз основа на нови факти или нови доказателства. Уредбата на правото на обжалване се съдържа в чл.21 от Регламента – кредиторът може да обжалва всяко решение на съда, с което изцяло или частично неговата молба за издаване на заповед за запор е била отхвърлена, като подаде жалба /подлежаща на разглеждане без участие на длъжника, когато молбата за заповед за запор е отхвърлена изцяло/ до съда, посочен от съответната държава членка на Комисията съгласно чл.50 § 1 б."г". На правото на държавите членки, в които се извършва процедурата, е предоставено разрешаването на неуредените в Регламента въпроси досежно съда, компетентен да разгледа жалбата, и производството по разглеждането й /чл.21 § 2 и чл.46 § 1 от Регламента/. При това положение уредбата в Регламента на обжалването на отказа да бъде издадена заповед за запор е допълнена с разпоредба на чл.618б ГПК. Съгласно същата определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба; когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. С оглед цитираната императивна норма - част от особените правила на ГПК за процедура за европейска заповед за запор въз основа на Регламент (ЕС) №.655/14, Върховният касационен съд се произнася по определенията за отказ за издаване на заповед за запор само когато са постановени за първи път от въззивния съд, в хипотезите на чл.618а ал.3 ГПК на висящ исков процес и предявяване на искането за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки във въззивното производство или в касационното производство - но не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд /в този смисъл и опр.№.138/19.03.18 по ч.т.д.№. 653/18, I ТО, опр. №.296/31.05.18 по ч.т.д.№.621/18 г., II ТО/. В настоящия случай РС Стара Загора е постановил отказ за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника с адрес в Италия и с обжалвания акт на ОС Стара Загора този отказ е потвърден. Касае се до произнасяне на въззивния съд като втора инстанция по частна жалба срещу отказа да бъде издадена заповед за запор на първоинстанционния съд. Двуинстанционното производство по разглеждане на молбата за издаване на заповед за запор при отказ е приключило с постановяване на акта на въззивния съд и определението на ОС Стара Загора не подлежи на касационно обжалване /погрешното отразяване в същото на възможна обжалваемост не дава на страната право, каквото законът не предвижда/. Частната касационна жалба срещу този акт на въззивния съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,