Определение № 106 от 11.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 466/2009 г.

С разпореждане на председателя на Районен съд – Димитровград от 24. 07. 2009 г. поради отвод на двама съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по н.о.х.д. № 399/2009 г. е изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността на делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Видно е, че двама от съдиите от РС – Димитровград са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като повдигнатото срещу З. Б. К. обвинение по чл. 324, ал. 1 НК е за действия, извършвани по граждански дела, разгледани от същите докладчици. По отношение на другите двама съдии от Районен съд – Димитровград е налице пречка за участието им в разглеждането на делото по чл. 29, ал. 1 НПК Действията на съдиите са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – гр. Х.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение