Определение № 445 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 480/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 21982/17.12.2024 г. на адв.М. Г. Ш., в качеството на процесуален представител на МБАЛ „Уни-Хоспитал“ ООД, [населено място], с искане за изменение на решение № 209/09.12.2024 г. по т.д. № 480/2023 г. на ВКС в частта за разноските, като се увеличат присъдените на молителя разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 10 800 лв. с ДДС. Ответникът по молбата Национална здравноосигурителна каса, [населено място] оспорва същата. Върховният касационен съд, I т.о. констатира следното: С решение № 209/09.12.2024 г. по т.д. № 480/2023 г., в частта за разноските ВКС е намерил за основателно направеното от касатора НЗОК възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като съобразно фактическата и правна сложност на делото и уважената част от исковете е присъдил в полза на ответника МБАЛ „Уни-Хоспитал“ ООД сумата от 3492,63 лв. - разноски за касационното производство. По отношение на размера на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение: Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на възражението по чл.78, ал.5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер на по – нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, § 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Същият критерий е посочен и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, както е изтъкнато и в решението, чието изменение в частта за разноските се иска, наред с уважената част от предявените искове общо в размер на 101989,03 лв., е съобразена и фактическата и правна сложност на делото пред ВКС. Предметът на касационното производство не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, доколкото спорът единствено се отнася до размера на присъденото обезщетение за забава, като касационното обжалване е допуснато само по един процесуален въпрос – за задълженията на въззивния съд по чл.236, ал.2 ГПК, по който е налице задължителна и постоянна практика на ВКС. Следва да се отчете и обема на осъществената от процесуалния представител на ответника защита в производството пред ВКС, която се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба, в който обаче не е заявил конкретни съображения в частта по иска по чл.86 ЗЗД, в която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, както и не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Посочените обстоятелства, които са от значение за справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, не предпоставят присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 3492,63 лв. до пълния уговорен размер от 10 800 лв. Неоснователно е позоваването на молителя на заявено от насрещната страна частично възражение по чл.78, ал.5 ГПК – ако уговореното възнаграждение е над размерите по Наредба № 1/2004 г. Възражението се основава на прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото, чиято преценка е в правомощията на съда, който не е ограничен при постановяване на намаляването му до конкретен оспорен размер на претендираното възнаграждение. По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд