Определение № 593 от 12.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 569/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Т” ЕАД, с. К., област С. З. срещу определение № 156 от 26.03.2009г. по ч. т. дело № 43/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Т” ЕАД, с. К., област С. З. частна касационна жалба срещу определение № 1* от 03.12.2008г. по ч. гр. д. № 973/2008г. на Пловдивски апелативен съд, ГК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с определението на Пловдивски апелативен съд се дава разрешение по същество на друго производство – обезпечителното, а т. 6 на ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК е изгубило правно значение и не следва да се прилага. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Ответникът „К” Е., гр. С. оспорва частната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. По съображения, изложени в писмен отговор, ответникът моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Т” ЕАД, с. К., област С. З. частна касационна жалба срещу определение № 1* от 03.12.2008г. по ч. гр. д. № 973/2008г. на Пловдивски апелативен съд, ГК, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол – при действието на новия ГПК не са изгубили значение задължителните за съдилищата постановки по т. 6 на ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК, че определенията по обезпечение на иска, респ. тези за отмяна на обезпечителната мярка, имат привременен характер по отношение на приключването на исковото производство с решение и затова подлежат само на двуинстанционно обжалване. Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано. Определението на въззивната инстанция, с което е отменено определението по чл. 390 ГПК, с което е допуснато обезпечение на предявения от ТЕЦ М. и. 2” ЕАД, с. К., област С. З. против „К” Е., гр. С. частичен иск за сумата 200 000 лв. чрез запор на вземанията на длъжника „К” Е., гр. С. от „Т” ЕАД за сумата 252 872,82 лв. и е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение, отменил го е и е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, законосъобразно, обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение