Определение № 434 от 09.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4273/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба на С. Д. А., [населено място], приподписана от пълномощниците му адвокат Г. Н. и адвокат М. Б., срещу въззивно решение №118 от 13.05.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. №17/2015 г., с което е отменено решение №483 от 07.10.2014 г. по гр. дело №315/2014 г. на Русенския окръжен съд и са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора срещу С. А. С. и Д. Х. С. с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 193, том 3, рег. № 12216, дело № 495/21.07.2010 г. на нотариус Г. Г. – с район на действие РРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 221 и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху същия недвижим имот. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси, един от които е за това какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното за разпоредителни сделки с недвижим имот, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. По този въпрос е образувано т.дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение. Ето защо производството по делото следва да бъде спряно до приключване производството по цитираното тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.