Решение № 532 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 671/2010 г.

Решение № 532 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 671/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Б. Н., Л. Б. С. и Д. Б. А. от [населено място] против решение от 22.02.2009 г. по гр. дело № 1549/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.01.2008 г. по гр. дело № 10926/2007 г. на С. районен съд и предявените искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са отхвърлени. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба О. с. "З." К., [населено място] и С. община - Район "К." не изразяват становище по нея. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при наличие на основанието за това, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с касационната практика, постановена вече по реда на чл. 290 ГПК, според която правото на собственост се доказва и с молби-декларации за членство в ТКЗС. В постановеното по чл. 288 ГПК определение № 987/19.10.2010 г. по допускане на касационно обжалване на въззивното решение е цитирана касационната практика, по чл. 290 ГПК. Касационният съд обсъди доводите за неправилност на съдебния въззивен акт и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Б. А. Н. на възстановяване на собственост върху нива от 1300 кв. м., в землището на [населено място], м. "Д.", нива от 800 кв. м. в землището на [населено място], м. "К.", нива от 1300 кв. м. в землището на [населено място], м. "Л." и ливада от 1300 кв. м. в землището на същото село и в същата местност, са отхвърлени, въззивният съд е изразил становище, че заявлението-декларация от 08.05.1957 г. на наследодателя на ищците Б. Н., е недопустимо доказателство, по смисъла на ГПК, при което е обоснован извода за недоказаност на претенциите. Касационният съд не споделя за правилно изразеното становище, което е в противоречие и с касационната практика, постановена по чл. 290 ГПК, според която писмените доказателства, изброени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, с които се доказва правото на собственост са допустими и при установяването на спорното право на собственост, заявено с исковия процес и след като специалният ЗСПЗЗ ги регламентира с изричен текст, същите са допустими доказателствени средства и в образуваните искови производства по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ и др. В този смисъл въззивното решение е неправилно и следва да се отмени и тъй като не се налага събиране на нови доказателства се постанови касационно решение. Касаторите, в качеството си на ищци в процеса се позовават именно на едно от доказателствата, регламентирано в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за правото на собственост на своя наследодател-неговата опис-декларация за членство в ТКЗС. Заявените с иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи фигурират в опис-декларацията от 08.05.1957 г., която доказва правото на собственост върху същите, по отношение на която следва да се признае правото на възстановяване. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о.