Определение № 60176 от 14.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1764/2020 г.

Подадена е молба от „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 305 от 31.05.2021 г. в частта за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдена сумата 5 256 лв. – адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. Ответникът по молбата – Д. В. Д. от [населено място] – оспорва същата и моли за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, по съображения в писмен отговор от 28.07.2021 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 5 256 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Заплащането по банков път на уговореното в договора за правна защита и съдействие № 20112/20.08.2020 г. адвокатското възнаграждение се установява от представения документ за кредитен превод от 01.9.2020 г., издаден от „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Основателно е обаче заявеното от касатора Д. В. Д. възражение за прекомерност на заплатеното от „Енерго-Про Продажби“ АД адвокатско възнаграждение. С оглед предмета на спора и обстоятелството, че по поставените като значими за изхода му въпроси е налице формирана последователна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в т. ч. и по дела с участието на самия ответник по касация, не може да се счете, че в случая делото е с фактическа и правна сложност. С оглед на това и предвид обема на правната помощ, осъществена от процесуалния представител на дружеството, настоящият състав счита, че дължимото на същото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на база цената на предявения иск (55 444.03 лв.), минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2 193.32 лв. (830 лв. + 3% (55 444.03 лв. – 10 000 лв.). Или, съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената наредба, дължима на ответника е сумата 1645 лв., съответно 1 974 лв. с включен ДДС. За тази сума именно молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като за разликата до претендирания размер 5 256 лв. – същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК