Определение № 3609 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна (ТД Митница Варна), чрез главен юрисконсулт Т. Караславов, за изменение на Решение № 11238 от 21.10.2024 г., постановено по адм. д. № 5643 по описа на Върховния административен съд за 2024 г., в частта относно разноските. В искането се твърди, че присъдените с посоченото решение разноски са в размер, който не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК в касационната жалба и в писмената защита е обективирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано от страна на Б. С.. Твърди се, че съгласно Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) и предвид сложността на делото, минималният размер на възнаграждението възлиза на 1035,71 лв. за една инстанция. Прави се позоваване на Решение от 28.07.2016 г. по дело С - 57/2015 г., постановено от Съда на Европейския съюз (СЕС) и се поддържа становище, че в случая не е налице "разумност" и "справедливост" по отношение на разноските, възложени в тежест на Агенция "Митници". Въз основа на изложеното се иска изменение на постановеното съдебно решение в частта относно разноските – за размера на адвокатското възнаграждение, което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Б. С., като същото бъде намалено съобразно посоченото по – горе. Ответната по молбата страна – Б. Ф. С. не представя писмен отговор или възражение по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С Решение № 11238 от 21.10.2024 г., постановено по адм. д. № 5643 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. е оставено в сила Решение № 2824 от 19.03.2024 г., постановено по адм. д. № 2087 по описа на Административен съд – Варна за 2023 г., с което е отменено Решение с рег. № 32-525796 от 22.08.2023 г. по митническа декларация (МД) MRN 19BG002002020448R3 от 02.12.2019 г., издадено от директора ТД Митница Варна. При това Агенция "Митници" е осъдена да заплати в полза на Б. Ф. С. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая в касационната жалба, предявена от директора на ТД Митница Варна и в представените по делото писмени бележки е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение. Изявлението обаче е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. За първи път липса на такава и конкретни доводи се излагат след приключване на устните състезания в касационната инстанция - в искането за изменение на решението в частта му за разноските. Наред с горното, въпреки липсата на конкретни възражения, в решението, чието изменение се иска, съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност. Обратно на доводите на молителя - директор на ТД Митница Варна, Върховният административен съд е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита, материалния интерес, както и договорения и платен размер на адвокатското възнаграждение. Не е налице причина за изменение на това становище. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на Решение № 11238 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5643 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. в частта му за разноските. Ето защо, искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение