Определение № 309 от 30.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 19/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано е по касационна жалба на „Рила Фарм“ ЕООД, [населено място], против решение № 144 от 12.06.2024 г. по в.гр.д. № 441/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С решението, предмет на обжалване, е потвърдено решение № 369 от 01.08.2023 г. по гр.д. № 484/2023 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против“Районна потребителна кооперация „Рила“ иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК - за признаване за установено между страните, че кооперацията дължи на ищеца сумата от 20000лв. / частичен иск/, представляваща пропуснати ползи от очаквана печалба от дейността на търговското дружество, поради неизпълнение на договор за наем на недвижим имот, както и мораторна лихва в размер на 3461,12лв. за периода 06.04.21-19.12.22г. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, съдебен акт. Цената на всеки един от разглежданите установителни искове, решението, по които е предмет на обжалване, е под очертания в закона минимум, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела, с цена на иска до 20 000 лева./включително/. Делото е търговско, тъй като вземането произтича от търговска сделка – договор за наем на цех за бяло саламурено сирене,кисело мляко и кашкавал, находящ се на втори етаж на търговската сграда- предмет на договора, сключен от търговци. С оглед изложеното подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.