Определение № 275 от 04.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 728/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 04.10.2010 г. по гр.д. № 10929/2010 за връщане на въззивна жалба. Недоволен от определението е жалбоподателят М. на к., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че като горестоящ спрямо работодателя орган, който е издал заповедта за уволнение, той е процесуално легитимиран да обжалва решението, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Ответницата по жалбата М. С. Л. счита, че въззивната жалба е недопустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалването определение, въззивният съд е приел, че исковете срещу М. на к. са предявени като евентуални, и доколкото третият (този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) е отхвърлен като неоснователен срещу главния ответник НУЗИ “И. П.”, София, той е отхвърлен и срещу М. на к. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че ответникът по евентуални искове нито може да обжалва първоинстанционното решение, с което те са уважени срещу главния ответник (и поради това не са разгледани срещу него), нито може да обжалва решението, с което някой от тях е разгледан и отхвърлен срещу него. Той може да се защити с касационна жалба, ако въззивният съд постанови различно решение по някой от главните искове и го уважи срещу евентуалния ответник. Допустимостта на въззивната жалба обаче се обуславя не от начина на съединяване на предявените искове, а от процесуалната легитимация на ведомствения ръководител, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по исковете за незаконност на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Този процесуален въпрос е разгледан от Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, поради което производството по частната жалба следва да бъде възобновено. Съгласно т. 1 ТР № 1/30.03.2012 ОСГК ВКС по гр.д. № 1/2010 надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 ГПК, изр. 1 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Доколкото първоинстанционното решение е постановено и по отношение на М. на к., то подлежи на обжалване от всички страни в производството, независимо от това дали предявените искове са уважени, или отхвърлени. Въззивният съд следи служебно както за допустимостта на обжалваното решение в обжалваната част, така и за надлежното конституиране на страните по делото и в рамките на контроноотменителните си функции е длъжен да се произнесе по допустимостта (в т.ч. и по редовността на исковата молба), преди да постанови решение по съществото на делото в пределите на въззивните жалби. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за произнасяне по същество на въззивната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение