Определение № 9243 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ТРС“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Йотова, срещу определение № 6644 от 23.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1437/2026 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се съображения за неправилност на определението. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде изменено определение № 6006 от 06.07.2026 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Бургас бъде осъдена да заплати на дружеството направените от него разноски в размер на 1000 евро, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът – началникът на СГКК – Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения, различни от изложените в нея: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „ТРС“ ЕАД срещу заповед № 17-121/21.05.2026 г. на началника на СГКК – Бургас, с която е спряно административното производство, образувано по заявление № 01-206938-24.03.2026г. на дружеството, за извършване на промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Бургас по отношение на сгради с идентификатори 07079.614.394.1 и 07079.614.394.2, и на самостоятелните обекти в сградите до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 8053/2021г. по описа на Районен съд - Бургас. С определение № 6006 от 06.07.2026 г., постановено в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, съдът отменя оспорената заповед, връща преписката на административния орган за продължаване на производството по подаденото заявление и осъжда СГКК – Бургас да заплати на жалбоподателя доказаните по делото разноски в размер на 25.56 евро, представляващи внесената държавна такса. С молба вх. № 10453/10.07.2026 г. жалбоподателят прави искане за изменение на определението в частта за присъдените в негова полза разноски, като СГКК – Бургас бъде осъдена да заплати на дружеството и сума в размер на 1000 евро, представляваща платеното по делото адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата по чл. 176а АПК е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът приема, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските, доколкото договорът за правна защита и съдействие от 12.06.2026 г. е сключен преди подаване на жалбата и е било възможно да бъде приложен към нея, но вместо това е представен едва с молбата от 10.07.2026 г. Обосновава извод, че при постановяването на определение № 6006 от 06.07.2026 г. са взети предвид представените от жалбоподателя доказателства, установяващи размера на платената държавна такса и като са присъдени разноски в същия размер реално претенцията на дружеството е уважена. Определението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Правилно съдът приема, че доколкото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се съдържа в самата жалба, същото е направено своевременно. Такива са доказани в размер на 25.56 евро с платежно нареждане от 26.06.2026 г., представено в изпълнение на разпореждане № 5583/24.06.2026 г., като с определение № 6006 от 06.07.2026 г., чието изменение се иска, посочените разноски са възложени в тежест на СГКК - Бургас. Искането за присъждане и на сумата от 1000 евро, представляваща платените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение по делото, се прави с молбата по чл.176а АПК, към която за пръв път се прилагат списък с разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ и съдействие от 12.06.2026 г., както и доказателства за извършеното плащане. В случая искането е такова за изменение на постановеното по спора определение в частта му за разноските. Според разпоредбата на чл. 80, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, ако не е представила списък с разноски най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, т.е. в него следва да бъдат посочени всички претендирани разноски. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80, ал. 1 ГПК, е недопустима. Изискването за списък представлява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за валидно упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Неоснователен е наведеният в частната жалба довод, че когато открито съдебно заседание не е проведено и делото е прекратено в закрито заседание, крайният момент, до който страната може да представи списък с разноските е подаването на молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Това възражение, както и посочената в негова подкрепа съдебна практика, са неотносими към конкретния случай. С определение № 6006 от 06.07.2026 г. делото не е прекратено поради наличие на някое от основанията по чл. 159 АПК, а спорът относно спирането на административното производство е решен по същество. Съгласно чл. 56, ал. 5 АПК този акт се обжалва по реда на глава десета, раздел IV АПК. Поради това и с оглед характера на оспорената заповед, издадена на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, производството се развива по реда на чл. 197 – 201 АПК, като съобразно чл. 199 АПК жалбата се разглежда в закрито заседание и съдът се произнася по нея в едномесечен срок (чл. 200 АПК). В тази хипотеза няма как да бъде проведено открито заседание, поради което списъкът с разноските следва да се представи с жалбата или най - късно до произнасянето на съда, което в случая е осъществено в предвидения едномесечен срок. В конкретния случай не са съществували пречки това да бъде направено, тъй като договорът за правна помощ и съдействие от 12.06.2026 г. е сключен преди подаване на жалбата, а плащането на адвокатското възнаграждение (22.06.2026 г.) е извършено преди постановяване на съдебния акт. Въпреки това списъкът по чл. 80, ал. 1 ГПК е представен след произнасянето на съда с определението, чието изменение се претендира. Жалбоподателят е представляван от адвокат в съдебното производство, а и незнанието на процесуалните правила не го извинява за това, че посоченото обстоятелство не е съобразено. Липсата на процесуално действие на жалбоподателя за своевременно представяне на списък с разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК обуславя извод за отсъствие на положителната предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, което го прави недопустимо, а не неоснователно, както неправилно е прието в обжалваното определение. Поради това, като се произнася по същество по недопустимо искане, съдът постановява недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което искането на дружеството за изменение на съдебния акт по чл. 176а АПК бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 176а, ал. 3, чл. 228 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,