Определение № 8374 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Ю. И. Г., чрез процесуалния представител адв. И. М. Златанова, против Определение № 20837/27.05.2026 г. по административно дело № 6325/2026 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РНД26-РД56-89/13.03.2026 г. на Кмета на Столична община (СО) – район „Надежда“. В частната жалба са развити доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна ведно със съответните последици – спиране на предварителното изпълнение, евентуално се иска връщане на преписката на АССГ за ново произнасяне по искането за спиране, при съобразяване на дадените от Върховния административен съд (ВАС) указания. От ответната страна - Кмет на СО – район „Надежда“, представляван от И. П. – Гетова – юрист, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК, с който се оспорва частната жалба, с молба да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и с нея е наредено на Ю. Г. да предприеме действия по премахване на строеж: „Сграда с идентификатор 68134.1375.134.2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1375.134 по КККР на гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, подадената жалба против заповеди по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, не спира изпълнението им, поради което предварителното изпълнение в случая настъпва по силата на закона. Съгласно чл. 217, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Административен съд София – град е отхвърлил искането по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 от АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. Твърдените вреди следва да са значителни по размер или трудно поправими, да са реални, а не хипотетични, както и следва да са надлежно доказани от молителя. В конкретния случай, не административният орган следва да излага мотиви и доказва необходимостта от предварителното изпълнение на процесната заповед, а оспорващият следва да обори законовата презумпция за значимост на целения посредством издаването й значим обществен интерес. В този смисъл, както пред първата инстанция, така и пред настоящата, от страна на Ю. Г. не се сочат вреди с реално изражение, които да бъдат противопоставени по значимост на обществения интерес, в защита на който е допуснато предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв. От жалбоподателката не се твърди и не са представени доказателства за предприети от нея действия по укрепване състоянието на процесния строеж, въпреки предоставената й възможност за това в административното производство. Такива не са представени и пред съда. Процесната сграда е преценена от административния орган като самосрутваща се, лесно достъпна за външни лица, с опасност да се срути фасадна стена в близост до съседен имот, с напълно разрушен покрив. Така констатираното състояние на сградата я прави едновременно лесно достъпна и обществено опасна, включително и с оглед липсата на ограда. Тези констатации не се оспорват от жалбоподателката като възраженията й се свеждат до липсата на средства за отстраняване на опасностите от компрометираното състояние на конструкцията на сградата. При тези данни по делото, за да се допусне спиране на предварителното изпълнение на заповедта, жалбоподателката е следвало да представи доказателства за вреди спрямо нея с такъв интензитет, че да превишават защитения със заповедта обществен интерес. Такива доказателства липсват. В случай на променени обстоятелства Г. може да се възползва от предоставената й от закона правна възможност - чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. В случай на отмяна на заповедта жалбоподателката разполага с възможността да претендира възстановяване на нарушеното й право по реда на чл. 301 от АПК или обезщетение в случай, че това не се случи. По претенциите за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при решаване на спора по същество на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд