Определение № 3545 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2657/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. Й., подадена чрез процесуален представител адв. Н. Ц. против разпореждане № 3772/28.05.2026г. постановено по в.гр.д. № 2689/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 вр. чл. 285, ал. 1 от ГПК е върната касационна жалба, нерегистрирана в ЕИСС и приложена за първи път към молба с вх. № 15167/11.05.2026г. на частния жалбоподател против постановеното по същото дело решение № 293/13.03.2026г. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съдът е смесил понятията за получаване на електронен документ в ЕИСС с постъпването му в ЕПЕП. Сочи, че ЕИСС е вътрешна система, която съдилищата използват, а ЕПЕП е публичен портал за граждани и адвокати, чрез който може да се подават документи онлайн, да се следят дела от страните, да се получават електронни съобщения и т.н. Релевантното събитие за извършване на процесуалното действие е постъпването в ЕПЕП на електронното известие, като няма изискване и значение, дали това известие е продължило пътя си към ЕИСС. Получаването на документ в ЕИСС е равнозначно на постъпването му в съда, но за редовността на извършеното действие е достатъчно изявлението да е отразено в ЕПЕП – без значение дали то е заведено в ЕИСС. Твърди, че в случая номерът 20260416095318/16.04.2026г., който съдът не е намерил в ЕИСС е от ЕПЕП и доказва, че жалбата е заведена на тази дата и в тази информационна система, както изисква ГПК. По тези съображения счита за неправилни изводите на съда свързани с липсата на касационната жалба в съда/ЕИСС. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. Установява се от данните по делото, че постановеното по в.гр.д. № 2689/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна решение № 293/13.03.2026г. е връчено на Д. Й., чрез пълномощника му по делото адв. Н. Ц. на 17.03.2026г., а решение № 451/28.04.2026г., с което е допълнено първото решение, е връчено на страната на 07.05.2026г. С молба от 11.05.2026г. Д. Й., чрез процесуалния си представител адв. Н. Ц. е оспорил констатацията на въззивния съд в допълнителното му решение, че основното решение е влязло в сила, като заявил, че срещу решението е подадена касационна жалба, с приложени към нея основания за допускане и платежно нареждане за платена държавна такса. Посочил, че жалбата е с вх. № 20260416095318 и е постъпила в ЕПЕП в 9:35 часа на 16.04.2026г. и е внесена в Районен съд, вместо в Окръжния съд. Представил образ на страницата на ЕПЕП, касационната жалба, изложението и платежното нареждане за платена държавна такса. С Разпореждане от 14.05.2026г. съдия при Окръжен съд – Варна е указал на Д. Й. по реда на чл. 101 от ГПК да представи доказателство за входиране на жалбата във ВРС чрез ЕПЕП, респ. друго доказателство за подаване на касационната жалба в срок. С молба от 19.05.2026г. адв. Ц. заявил, че при прегледа на профила си в ЕПЕП, секция „мои дела“ по номера на делото, действително не се вижда касационна жалба. В раздел „документи“ обаче съществува касационната жалба с номер от 16.04.2026г., но без входящ номер от съда. Посочил, че няма обяснение защо жалбата не е придвижена към съда. Представил е образ на електронен пакет, генериран от ЕПЕП, видно от който жалбата е постъпила на 16.04.2026г. по гр.д. № 6609/2024г. Отправил искане да се изиска съдействие от администратора на ЕПЕП и/или лицата, администриращи компютърната система на съда. От съдържанието на образа от екрана на електронен пакет на л. 72 от делото, генериран от ЕПЕП подадената от адв. Н. Ц. е видно, че в Електронния портал за електронно правосъдие на Република България е регистриран документ под № 20260416095318 на 16.04.2026г. в 09:53 часа по гр.д. № 6609/2024г. на Районен съд – Варна, с прикачени файлове озаглавени касационна жалба с изложение и платежно нареждане и статус „Подписан документ, чака плащане“. С разпореждане на съдия при Районен съд – Варна от 14.05.2026г. по гр.д. № 6609/2024г. на ВОС са изпратени постъпили молби с мотиви, че след разпоредена проверка от системен администратор при ВРС относно постъпила касационна жалба е установено, че такава жалба не е постъпила в ЕИСС и не може да бъде администрирана към ВОС. От прикачен към молбата електронен пакет е видно, че касационна жалба от ответника е подадена на 16.04.2026г. чрез ЕПЕП, но поради неплащане на дължимата такса чрез виртуален ПОС терминал, същата не е постъпила в ЕИСС. За да върне касационната жалба, в обжалваното разпореждане въззивният съд е приел за установено, че страната, чрез адв. Ц. е генерирала електронен пакет по ЕПЕП, който е бил насочен към Районен съд – Варна и е бил с основание „касационна жалба“. По никое от отбелязванията обаче приел, че не може да се направи извод, че документът реално е съдържал касационната жалба, копие от която е приложено към молбата от 11.05.2026г. Посочил, че липсва документ с посочения от страната № 20260416095318 в ЕИСС, както и дата на подаването му. От представените снети образи от страници на ЕПЕП и от копието на жалбата приел, че се установява изготвянето на жалбата и подписването й с КЕП от адв. Ц. на 16.04.2026г., но не и че тя е била изпратена/подадена до съда. Аргумент в полза на този извод извел и от отразения статус в ЕПЕП „подписан документ, чака плащане“, което посочил, че е елемент от „стъпките“ в системата до крайно изпращане на документа. Приел, че липсват доказателства за регистриране на документа, респ. за потвърждение по смисъла на чл. 102д, ал. 2 от ГПК – електронен документ, който да съдържа регистрационен номер, име на адресата, време за получаване на входящ електронен документ, информация за достъп до електронния документ и до всички приложения към него. Съобразил, че няма доказателства за технически проблеми в системата. Извел извод съответно, че жалбата не е постъпила при адресата – ВРС, но по-важното – не е била довършена и успешно приключена техническата процедура по електронно изпращане на жалбата до съда, която от своя страна изисква последователност от действия до финализирането й. Посочил, че в тежест на подателя е да удостовери спазването на срока за обжалване по несъмнен начин, а в случая изпращането на касационната жалба чрез системата ЕПЕП не е било извършено/довършено надлежно в срока за обжалване на решението, изтекъл на 17.04.2026г., като дадените указания по реда на чл. 101 от ГПК приел за неизпълнени в цялост и по надлежен начин. Обжалваното разпореждане е неправилно. Срокът за касационно обжалване съгласно чл. 283 от ГПК е едномесечен и започва да тече от връчването на въззивното решение на страната. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата, съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 102б, ал. 1 от ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма, като съгласно чл. 62, ал. 4 от ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Този извод следва и от чл. 9 и чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, според които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора и е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Нанесената дата в ЕИСС или в регистратурата на съда при техническата обработка на молбата не е от решаващо значение за тази преценка. В този смисъл и установената практика на ВКС – определение № 5/05.01.2026г. по ч.гр.д. № 3412/2025г. на ВКС, IV ГО; определение № 589/25.07.2023г. по ч.т.д. № 973/2023г., I ТО; определение № 1956/16.04.2025г. по ч.гр.д. № 776/2025г., III ГО и др. Възможността за извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма се предоставя чрез Единния портал за електронно правосъдие по достъпен начин в удобен диалогов режим, включително за лица с увреждания /чл. 2, ал. 2 от Наредба № 6 от 3.08.2017г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, издадена от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 67/18.08.2017г., в сила от 18.08.2017г./. Извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления се реализира в електронна среда, която обхваща Единния портал за електронно правосъдие и която организира и съхранява информация за всички извършени процесуални и удостоверителни изявления, както и всички документи, свързани с тях, по начин, недопускащ изменението им /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/. В този случай заявлението се счита за получено от органа на съдебната власт в момента на постъпване в информационната му система, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата. Установено е по делото, че на 16.04.2026г. в 09:53 часа адв. Н. Ц. като заявител е регистрирал чрез Единния портал за електронно правосъдие през личния си потребителски профил процесуално действие с документ с № 20260416095318, описан като касационна жалба с приложения по гр.д. № 6609/2024г. /първоинстанционното дело/, към който прикачил файлове: касационна жалба.pdf; Изложение основания.pdf; платежно кас жалба допускане.pdf. Отразеният в образа от личния профил на адвоката статус на документа е: подписан документ, чака плащане, а дължимата такса платима на ВПОС е отразена в размер на 13.04 евро. При тези данни, след като в системата на единния портал за електронно правосъдие е постъпило електронно изявление от адв. Ц., с което се извършва процесуално действие по подаване на касационна жалба; електронният документ е постъпил и регистриран в портала с номер, дата и час и след като документът е подписан, то на основание чл. 62, ал. 4 от ГПК и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6/3.08.2017г., изявлението се смята за получено от съда, до който е адресирано, в момента на постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Доколкото изявлението е в електронна форма направено в ЕПЕП на 16.04.2026г., то не е просрочено, нито срокът е пропуснат поради това, че изявлението е адресирано до първоинстанционния съд /чл. 62, ал. 2 от ГПК/. Следователно касационната жалба е подадена в срок. В обжалваното определение правилно въззивният съд е приел, че страната, чрез адв. Ц. е генерирала електронен пакет в ЕПЕП, който е бил насочен към Районен съд – Варна и е бил с основание „касационна жалба“, но без основание извел съмнение, че не може да се направи извод, че документът реално е съдържал касационната жалба, копие от която е приложено към молбата от 11.05.2026г. /л. 63-66/. Съгласно разпоредбите на чл. 24 от Наредба № 6/03.08.2017г. когато нормативен акт не изисква установяване на авторство на изявления за нуждите на предоставяне на процесуално действие или удостоверително изявление в електронна форма, проверка за авторство не се извършва, а интегритетът на предаваните данни през интернет чрез уеббазирани потребителски интерфейси се осигурява чрез използване на протокол HTTPS, като за установяване на криптирана връзка с потребителя се използва протокол TLS (Transport Layer Security – Сигурност на транспортния слой), версия 1.1 или по-висока, дефиниран в Препоръка RFC 4346, приета от IETF (The Internet Engineering Task Force – Целева група за интернет инженеринг). Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредбата, функционалност на Единния портал за електронно правосъдие е организирането и съхраняването на информация за всички извършени процесуални и удостоверителни изявления, както и всички документи, свързани с тях, по начин, недопускащ изменението им. В нарушение на материалния закон – чл. 62, ал. 4 от ГПК и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6/3.08.2017г. е изводът на въззивния съд, че липсва документ с посочения от страната № 20260416095318 в ЕИСС, както и дата на подаването му. Такъв номер и дата на подаване на касационната жалба в ЕИСС не е и необходимо да има, доколкото тези данни за документа са генерирани в ЕПЕП. Неправилен и в нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от ГПК, чл. 10 от ЗЕДЕУУ и на Наредбата са и изводите, че е подаден подписан документ в ЕПЕП с описани прикачени файлове, но той не е изпратен/подаден до съда. Както съдът вече посочи, електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие, а спор по делото, че изявлението в случая е постъпило и регистрирано в системата на ЕПЕП не е възникнал. Че това е факт, е посочено и в разпореждането на ВРС от 14.05.2026г. по гр.д. № 6609/2024г., основано на извършена проверка на системните администратори при първия съд с констатация, че от прикачен към молбата електронен пакет е видно, че касационна жалба от ответника е подадена на 16.04.2026г. чрез ЕПЕП, но поради неплащане на дължимата такса чрез виртуален ПОС терминал, същата не е постъпила в ЕИСС. Отразеният в ЕПЕП статус на електронното изявление - „подписан документ, чака плащане“ е контрааргумент срещу извода на въззивния съд за просрочие на касационната жалба, доколкото финализирането на електронното изявление се извършва с подписването му. След като регистрираният с номер, дата и час на подаване на документа в ЕПЕП с описание наименованието на прикачените му файлове по конкретното дело е подписан, то изявлението е финализирано и постъпило в системата на единния портал за електронно правосъдие и това е релевантният момент, който законът урежда като момент на подаване/получаване от съда, до който е адресирано. Без значение за спазването на срока по чл. 283 от ГПК в тази връзка е дали дължимата според ЕПЕП такса по подадената касационна жалба е платена или плащането се чака, респ. по какъв начин е платена или предстои да се извърши то. Това е въпрос относим към редовността на жалбата, а не към нейната срочност. Видно от представеното от адв. Ц. копие на преводно нареждане на л. 66 от въззивното дело, държавна такса за допускане на касационна жалба по в.гр.д. № 2689/2025г. на ВОС е наредена на 15.04.2026г. в размер на 15.34 евро по банков път, съответно плащането на ВПОС на сумата от 13.04 евро по ЕПЕП е чакащо. Следователно, при направено в срок електронно изявление, с което е извършено процесуално действие – подаване на касационна жалба срещу въззивното решение, получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие – в случая на 16.04.2026г., в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 от ГПК, касационната жалба е подадена в срок и не е просрочена. Обжалваното определение, в което е обективиран обратен извод е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на ОС – Варна, който следва да пристъпи към изпълнение на проверката на редовността на касационната жалба по реда на чл. 285, ал. 1 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение