Определение № 8069 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. ••• -64 против Решение № 624/08.04.2026г., постановено по адм.дело №23/2026г. по описа на АС – Търговище. Релевира оплакване и развива доводи за неговата неправилност на основанията, посочени в чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето от АПК – нарушение на материалния защон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, като бъде отхвърлен иска за претърпени имуществени вреди от М. С. И.,като неоснователен. Претендира разноски пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – М. С. И. оспорва основателността на подадената касационна жалба. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на постановеното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. ••• е осъден да заплати на М. С. И., [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Попово, [улица], сумата от 623,47 (шестотин двадесет и три евро и четирдесет и седем евроцента) евро, (1 219,40 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат от отменен по съдебен ред административен акт – Решение № 2153-25-164/ 21.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-434-7/ 07.05.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Търговище, начислено за периода 23.09.2023 г. – 22.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение е осъден касатора Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. ••• да заплати на М. С. И. сумата в размер на 530,12 (петстотин и тридесет евро и дванадесет евроцента) евро (1 036,82 лева), представляваща разноски пред административния съд. В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че процесното вземане не е за законна лихва, която се дължи от момента на отмяната на административния акт (арг. т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС), а за обезщетение на имуществени вреди, което в конкретния случай се определя по правилата за изчисляване на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Вредата е в размер на законната лихва, и е дължима от началната дата на забавата до датата на окончателното изплащане на задължението,като е определи,че началният момент, считано от който се дължи обезщетение за забава е датата, на която е следвало да се извърши първото плащане - 15.05.2024 г. Крайният момент, до който се дължи това обезщетение е датата на последното плащане, респ. и погасяване на задължението - 16.12.2024 г. С диспозитива на съдебното Решение № 624/08.04.2026г., постановено по адм.дело №23/2026г. по описа на АС – Търговище съдът е осъдил Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. ••• да заплати на М. С. И., [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Попово, [улица], сумата от 623,47 (шестотин двадесет и три евро и четирдесет и седем евроцента) евро, (1 219,40 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат от отменен по съдебен ред административен акт – Решение № 2153-25-164/ 21.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-434-7/ 07.05.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Търговище, начислено за периода 23.09.2023 г. –22.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Налице е разминаване между периода на обезщетението за забава посочен в мотивите на съдебния акт и диспозитива. Налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното изразяване в мотивите и диспозитива. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Това противоречие представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на съда. Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата, т.е. диспозитива на съдебния акт. Последните, макар и да не са част от решението, като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт. От своя страна, диспозитивът на решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма, следва да е логическия извод на съжденията на съда. Предвид горното, при положение, че административният съд излага мотиви и диспозитив за уважаване на иска в мотивите и диспозитива за различни периоди,то делото следва да се върне на административния съд допълване на мотивите и диспозитива на съдебния акт или за производство по поправка за очевидна фактическа грешка. Предвид наличието на нарушение на изискванията за съдържание на решението съгласно чл. 172а, ал.2 АПК и на съдопроизводствените правила, касационната инстанция не може да изложи за първи път съображения, доколкото това би довело до нарушаване на правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Не е налице разминаване между мотиви и диспозитива на съдебното решение по отношение на разноските. По изложените съображения, Върховния административен съд, следва да отмени хода по същество даден с протоколно определение от 10.06.2026г. и да прекрати производството по делото, като върне делото на Административния съд-Търговище за допълване в мотивите и диспозитива на съдебното решение,алтернативно за поправка за очевидна фактическа грешка,относно периода на претенцията, след, което делото да се върне на ВАС за произнасяне по същество. Мотивиран от така от изложеното