Определение № 397 от 12.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1588/2022 г.

Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението, с искане за отмяната му. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правен интерес от встъпването на страната на ответната кооперация по висящото исково производство по чл.58 ЗК поради липса на самостоятелни права върху предмета на спора. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Необходимо ли е доказване пред съда на вписани в ТРРЮЛНЦ обстоятелства и представянето на обявени актове и 2. Относно правният интерес и допустимостта на встъпването на член-кооператор като трето лице – помагач на страната на ответника – кооперация, в производство по иск с правно основание чл.58 ЗК. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а евентуално се сочи практика на ВКС относно встъпването на трето лице в производство по чл.74 ТЗ, приложима по аналогия. В постъпил писмен отговор от ищцата по делото М. А. М., чрез процесуален пълномощник, е изразено мотивирано становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: Атакуваното въззивно определение, с което Окръжен съд – Стара Загора е потвърдил първоинстанционното определение за оставяне без уважение молбата на К. К. за встъпване във висящото исково производство като трето лице – помагач на страната на ответната кооперация, не подлежи на касационно обжалване. Посоченото въззивно определение не попада в предметния обхват на процесуалните съдебни актове по чл.274, ал.3 ГПК, за които законодателят е предвидил самостоятелно обжалване пред касационната инстанция. В този смисъл са задължителните указания по приложение на процесуалния закон, обективирани в т.9а от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дадените от окръжния съд указания за възможността за допустимо сезиране на ВКС с частна касационна жалба, не могат да породят процесуални права за частния касатор, чието искане, основано на чл.218 ГПК, е отхвърлено от първостепенния съд и потвърдено от въззивния съд. В тази връзка е необходимо да се посочи, че в случая не се касае за предвидената в чл.226, ал.2 ГПК хипотеза на встъпване – при правоприемство на спорното право, а изложените от частния касатор доводи за последващи промени в представителството на ответната кооперация са ирелевантни за преценката за допустимост на частната касационна жалба. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение