Определение № 60182 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 208/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 546/ 22.07.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите са осъдени да възстановят разноските, които е извършил пред настоящата инстанция ответника по касация ,в размер на 3840 лв.,представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,ведно с ДДС. С молба,подадена от пълномощника на касаторите – адв.Ст.С. е направено искане настоящият състав да измени определението по чл. 288 ГПК ,в частта за разноските, като намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение до справедлив и балансиран размер ,съобразно определения в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор чрез адв. М.К., в който се поддържа, че не са налице основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските,тъй като основният довод се базира само на съотношението между нормативно определения минимален размер и платеното от доверителя й. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението ,но е неоснователна по отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.За да е основателно възражението следва да е налице причинно-следствена връзка между разхода,направен от ответника по касация и поведението на касаторите за достигането на правния спор до настоящата инстанция. Липсата на такава връзка обаче /установяването на несъответствие между заплатеното адвокатско възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото/ е необходимо, но недостатъчно условие, за да уважи съдът искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата изисква платеното в повече да е прекомерно и въвежда забрана съдът да слезе под минимално определения размер в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,което в настоящия случай по дела с определен интерес е в размер на 2860 лв./за двата иска/. До този размер се презумира наличието на причинно-следствена връзка. Предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК са кумулативни и при липсата на една, искането за изменение на определението по чл. 288 ГПК е неоснователно. Защитата на ответника в случая се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор по касационната жалба, с която е сезиран ВКС – по предявени от касаторите обективно съединени искове – главен и евентуален на различни правни основания.Становището на касаторите изразено в молбата по чл. 248 ГПК, че делото не представлява правна и фактическа сложност и че е прекомерно съотношението между сумата 3840 лв. /платеното от ответника по касация/ и 1430 лв. /минималния размер по Наредбата № 1/ 09.07.2004 г.дължим за единия от обективно съединените искове/е неоснователно.Съотношението е незначително и изключва прекомерността. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение