Определение № 1578 от 13.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1869/2023 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса, Испания, [населено място], чрез процесуалния му представител, с искане за допълване на постановеното по делото решение № 43 от 29.03.2024 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от страна на Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса срещу „Водоканалстрой“ ООД, [населено място], с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 24.07.2023 г. на Арбитражния съд при БТПП по м. а. д. № 2/2016 г. по описа на същия арбитражен съд. Молителят поддържа, че в мотивите и диспозитива на решение № 43 от 29.03.2024 г. съставът на ВКС се е произнесъл, като е отхвърлил иск по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, без обаче да посочи по кое от предложенията на т. 5 на ал. 1 от чл. 47 ЗМТА е произнасянето, което според молителя е съществено, тъй като т. 5 съдържа в себе си две различни хипотези и ищецът Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса е направил искане за отмяна на арбитражното решение и по двете предложения. Отделно от това счита, че с исковата си молба за отмяна на арбитражното решение е посочил няколко основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА, всяко едно от които по своя характер съставлява самостоятелно основание за отмяна на арбитражното решение, поради което и съдът следва да се произнесе самостоятелно по всяко едно от тях, за да се приеме, че са разгледани всички предявени искове. В тази връзка навежда твърдения, че липсва произнасяне по възраженията (възприемани като отделни основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА), както следва: че арбитражният съд се е произнесъл по факти и обстоятелства, както и с петитум, които не са заявявани от ищеца „Водоканалстрой“ ООД като претендирани от него; срещу солидарното осъждане на двамата ответници Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса и „Понсстройинженеринг“ АД без ищецът да е претендирал солидарното им осъждане; че възражение за липса на компетентност арбитражният съд да решава спорове за заплащане на строително-монтажни дейности към „Водоканалстрой“ ООД е направено от Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса с молба от 24.04.2017 г. и с отговор на искова молба от 17.10.2017 г., които възражения са своевременно предявени – веднага след като от страна на ищеца в арбитражното производство е направено съответното уточнение на иска (чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА); че възражение за липса на компетентност арбитражният съд да решава спорове за заплащане на строително-монтажни дейности към „Водоканалстрой“ ООД, направено от Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса с отговора на исковата молба, подадена на 17.10.2017 г., както и по окончателно формулираните фактически основания и петитум от „Водоканалстрой“ ООД, е направено в срок, тъй като арбитражният процес е бил спрян за периода 22.08.2017 г. – 30.10.2017 г. Ответникът по молбата – „Водоканалстрой“ ООД, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е възразил срещу уважаването ѝ по съображения за неоснователност на искането и с твърдения за пълнота на постановеното от състава решение с произнасяне по всички предявени от ищеца искове. Счита, че молбата по чл. 250 ГПК представлява злоупотреба с процесуални права и на практика цели пререшаване на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, предвид следното: Производството по т. д. № 1869/2023 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, е образувано по предявени от Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса срещу „Водоканалстрой“ ООД искове за отмяна на арбитражно решение от 24.07.2023 г. на Арбитражния съд при БТПП по м. а. д. № 2/2016 г. по описа на същия арбитражен съд, като в исковата молба са били изложени твърдения, че арбитражно споразумение по разрешения с постановеното от арбитражния орган спор между страните не е било изобщо налице (чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА), тъй като арбитражният съд е разгледал и решил спор, основан на договор за строителство, сключен на 02.11.2009 г. между ДЗЗД „Копаса Понстрой Вод“ и „Водоканалстрой“ ООД, в който липсва арбитражна клауза, като погрешно е приел за действаща в отношенията между страните арбитражна клауза по друг договор – Договор за създаване на консорциум ДЗЗД „Копаса Понстрой Вод“, сключен на 02.05.2009 г. между Акционерно дружество за строителство и услуги Копаса, „Понстройинженеринг“ ЕАД и „Водоканалстрой“ ООД. На второ място е било наведено като евентуално основание за отмяна същата конкретна фактическа хипотеза като водеща до последиците на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 1 ЗМТА – решен е спор, който не попада в обхвата на арбитражната клауза в Договор за създаване на консорциум ДЗЗД „Копаса Понстрой Вод“, сключен на 02.05.2009 г. В исковата молба е било релевирано и наличие на изпълнен фактически състав на нормата на предложение второ на чл. чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА – арбитражният съд се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора, а именно по изпълнението на договор за строителство, сключен на 02.11.2009 г. между ДЗЗД „Копаса Понстрой Вод“ и „Водоканалстрой“ ООД. На последно място, ищецът е твърдял, че е налице и хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, доколкото по изложените съображения образуването на арбитражния съд и арбитражното производство не е съобразено с арбитражното споразумение в чл. 18 от Договор за създаване на консорциум ДЗЗД „Копаса Понстрой Вод“, сключен на 02.05.2009 г. Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, в случай че то е делимо, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет. За допълване на решението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение, не съставляват част от него и не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната евентуално би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива му, в който смисъл е и трайно установената съдебна практика – решение № 95 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 60 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 137 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 197/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 263 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 359/2011 г. на ВКС, I г. о. и други. Следователно, на допълване подлежи диспозитивът на съдебният акт, но не и мотивите му. В случая с решение № 43 от 29.03.2024 г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е извършил проверка за наличие на релевираните от ищеца основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, като няма искане, с което съдът да е бил сезиран, и да не се е произнесъл. Още повече, че в мотивите на решението, чието допълване по реда на чл. 250 ГПК се иска, исковете са разгледани така, както са заявени от страната, като са обсъдени последователно и е изразена ясно волята на съда по всички нейни доводи и възражения по всяко от посочените от нея основания за отмяна на решението на АС при БТПП. Поради крайните изводи за неоснователност на всички предявени от страната основания по чл. 47, ал. 1 ЗМТА, с общ диспозитив молбата за отмяна на арбитражното решение е отхвърлена изцяло. При тези данни молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение