Определение № 22 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 600/2011 г.

Производството е образувано по молба на К.О.И.”Р.” [населено място], с направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определение №608/21.12.2011 г., постановено по делото от състава на ВКС, с което на основание чл.282, ал.2 от ГПК, е спряно изпълнението на въззивно решение. В молбата се твърди, че е налице допусната очевидна фактическа грешка по отношение на сумата, дължима като обезпечение, съответствуващо на обжалваемия интерес по делото. Твърди се, че в хода на въззивното производство, въззивният съд е постановил определение, с което е задължил ищецът /молител в настоящото производство/, да довнесе държавна такса, съразмерна на данъчната оценка на имота към 2001 г., въпреки, че делото е образувано по искова молба от 2000 година. Направено е искане за поправка на очевидна фактическа грешка, като се твърди, че молителят в производството по чл.282 от ГПК е следвало да внесе обезпечение, съответствуващо на данъчната оценка към 2011 година, а не към 2000 г., което е внесено и е съобразено с цената на предявения иск към предявяването на иска. Молбата е неоснователна, по следните съображения: Състава е формирал правна воля относно размера на дължимата сума, представляваща обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 от ГПК, като е взел предвид доказателствата по делото, въз основа на които е определена цената на предявения иск към момента на неговото предявяване. Както е отбелязал и въззивния съд в свое определение, последващите промени в размера на данъчната оценка на спорния имот не са факти, водещи до промяна на определената към момента на предявяването на иска, негова цена. Не е налице противоречие между отразената в мотивите на определението на съда воля и постановеното с диспозитива на същото, относно размера на дължимото обезпечение. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че молбата е неоснователна. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия