Определение № 419 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3472/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. В. Ж., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Е. Б., срещу разпореждане от 04.02.2013 г. по гр. дело №12975/2012 г. на Софийския градски съд за издаване на изпълнителен лист за присъдените деловодни разноски от 1500 лв. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на разпореждането. Според нея с въззивното решение от 04.01.2013 год. по гр. дело №12975/2012 г. на Софийския градски съд е потвърдено решение от 12.07.2012 г. по гр. дело №45479/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът и срещу [фирма] за сумата 20 000 лв. – неизплатена годишна премия за 2008 г. и е осъдена да заплати на ответника по иска 1 500 лв. деловодни разноски. В. решение обаче не е влязло в сила, защото е подала касационна жалба срещу него, поради което липсва основание за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Според разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 ГПК осъдителното въззивно решение подлежи на предварително изпълнение. Това означава, че когато е уважен осъдителен иск, на предварително изпълнение подлежи цялото решение включително в частта за разноските. Когато обаче такъв иск е отхвърлен, какъвто е разглежданият случай, то въззивното решение не подлежи на предварително изпълнение в частта относно осъдителния диспозитив за деловодните разноски. Ето защо неправилно е уважена молбата за издаване на изпълнителен лист. Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения с него изпълнителен лист. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.