Решение № 5344 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2013 г.

Решение № 5344 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изп. д. Директор Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП /надлежно упълномощен/, срещу решение № 1361/29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3411/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - Галин Стоянов Костов от гр. Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 031200288/17.04.2012 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Добрич, в частта, потвърдена с Решение № 481/17.08.2012 г. от и. д., директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП (с ново наименование дирекция "ОДОП", гр. Варна), с който на Галин Стоянов Костов са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за 2007 г. в размер на 48 113,42 лв. и лихва за просрочие в размер на 22 471,85 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Спазени са разпоредбите на чл. 124 от ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че незаконосъобразно в хода на ревизията е прието, че е налице недеклариран от жалбоподателя облагаем доход в размер на 200 472.57 лв. Неправилно получените по банковата сметка на жалбоподателя суми били приети за облагаеми доходи, тъй като според банковите извлечения, сумите са преведени от ALBOL HODINGS ING на основание: "part of price for sel", което според съда представлява "плащане по договор за покупко-продажба на дружествени дялове". Съдът е приел, че превеждането на тези суми може да се обвърже с изпълнение на предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 1.11.2006 г. което доказва, че този договор не е съставен за целите на ревизията и че същият е съществувал и преди възлагането на първоначалната ревизия. След като изрично в основанието за превеждане на сумите било посочено, че същите се отнасят за договора за продажба на дружествени дялове с ALBOL HODINGS ING, неправилно органите по приходите са приели, че тези суми са доходи на жалбоподателя. На следващо място съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че липсват доказателства сумите да са върнати на чуждестранното дружество, поради факта, че не е сключен окончателен договор по реда на чл. 129 от Търговския закон, тъй като едва след изтичане на давностния срок може да се приеме, че сумите са доход на физическото лице. В този случай доходът следва да се смята възникнал в годината, в която е изтекла давността, а не в годината, в която е получен превода. На следващо място съдът е приел, че дори да се приеме, че получените по сметката на жалбоподателя суми са такива с обезщетителен характер, по смисъла на чл. 12, ал. 1. т. 1 от ЗДДФЛ, то същите биха представлявали приход за дружеството "Съксес" ООД, което е страна по договора с ALBOL HODINGS ING. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел липса на данни за укрити приходи или доходи, обстоятелство по т. 2 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както и че не е установен недеклариран от жалбоподателя облагаем доход в размер на 200 472.57 лв. Безспорно се установява по делото, че по сметка на жалбоподателя в "Интернешанъл асет банк" АД са постъпили суми както следва: на 10.01.2007 г. -50000 евро. на 17.10.2007 г. - 50000 евро. 22.10.2007 г. - 50000 евро на 26.10.2007 г. -15000 евро и на 07.12.2007 г. - 40000 евро, за които ревизираното лице, едва след приключване на първото ревизионно производство, навежда твърдения и представя договор, въз основа на който твърди, че сумите постъпили по банковата му сметка са такива във връзка с предварителен договор от 1.11.2006 г. между Галин Стоянов Костов и Йоана Костова, в качеството им на собственици на капитала на "Съксес" ООД и ALBOL HODINGS INC за продажба на дружествени дялове. Неправилно съдът е приел за достоверна датата на сключване на представения предварителния договор, а именно 1.11.2006 г. и е обвързал същия с посоченото основание в плащанията "part of price for sel". В превод в основанието не е записано, че същото е за "плащане по договор за покупко-продажба на дружествени дялове", както е приел съдът. Освен това в хода на ревизията, извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, органите по приходи са извършили съответните процесуални действия за установяване на произхода на тези суми и конкретно дали тези суми постъпили по сметката представляват облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, респ. имат ли установен произход. От представените по делото доказателства се установява, че по сметката на физическото лице в "Интернешънъл Асет Банк" АД на-посочените по-горе дати през 2007 г. са постъпили суми, общо в размер на 205000.00 евро и на същите дати има наредени валутни преводи с бенефициент "Тракия крошет" ЕООД. представлявано от Бернард Йоханес Тобиш. Съгласно представена от ревизираното лице справка за получен заем, същото е посочило погасяване на заем към това дружество. От направената справка в Търговския регистър се установява, че няма информация за вписвана продажба на дружествени дялове към 14.06.2011 г. и към настоящия момент. Установено е и обстоятелството, че представляващият дружеството ALBOL HODINGS INC е Бернхард Йоханес Тобиш, който е и представляващ "Тракия крошет" ЕООД, дружеството на което ревизираното лице е упълномощено лице. Жалбоподателят не е доказал твърденията си. че е налице сделка със сложен фактически състав, която не е финализирана. Липсва търговска кореспонденция, както и данни за предприети решения на общото събрание на "Съксес" ООД за продажба на дружествени дялове, съгласно чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Предварителния договор за покупко - продажба е представен при повторната данъчна ревизия, не е нотариално заверен по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и липсват други доказателства досежно достоверност на датата му, по отношение на органа по приходите. Липсват доказателства както за разваляне на договора, така и за вписване на продажба на дружествени дялове към 14.06.2011 г., към настоящия момент, поради което правилно в хода на ревизията е прието, че процесната сума представлява доход с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Дори да се приеме, че процесната сума е във връзка с предварителния договор, т. е. с установен произход - продажба на дружествен дял, то получаването на тези суми не са декларирани от Галий Стоянов Костов в ГДД за 2007 г., тъй като същите са облагаеми на основание чл. 13, т. 2, б. "в" от ЗДДФЛ. Неправилно съдът е приел, че дори да се приеме, че получените по сметката на жалбоподателя суми са такива с обезщетителен характер, по см. на чл. 12, ал. 1. т. 1 от ЗДДФЛ, то същите биха представлявали приход за дружеството "Съксес" ООД, което е страна по договора с ALBOL HODINGS ING. Ако сумите имат за предмет обезщетителен характер, то същите следва да са преведени по сметка на дружеството, а не по сметката на физическото лице, като за последното обстоятелство липсват доказателства /търговска кореспонденция, основания и причини/. Единственото безспорно установено досежно основанието за плащане е, че сьщото представлява "част от цената за продажба", поради което не може да се обвърже с представения при втората ревизия предварителен договор, тъй като не е посочен в основанието за превода. Не са представени и други доказателства за така посоченото основание, поради което са налице предпоставките на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като процесната сума представлява облагаем доход от източник който не е изрично посочен в закона. С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на лицето срещу процесния РА. С оглед крайния изход на спора и изричната претенция на касатора, ответникът по жалбата следва да заплати, сумата от 1861,66 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,