Решение № 165 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2011 г.

Решение № 165 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. П. Т., чрез пълномощника му адвокат И. Т., против решение № 74 от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 65 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 174 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 190/2004 г. на Районен съд-Търговище, поправено с решение № 50 от 8.04.2010 г. по гр. д. № 66/2010 г. на Окръжен съд-Търговище за извършване на съдебна делба по реда на чл. 292 ГПК (отм.) чрез поставяне в дял на С. К. Т. на апартамент в [населено място] и в дял на П. П. Т. на лозе в местността "Д.", землището на [населено място], определени са суми за уравнение на дяловете, уважен е иска на С. К. Т. против П. П. Т. по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 7960 лв., като е направено прихващане на насрещни парични задължения на основание чл. 103 ЗС до размера на по-малкото от тях и С. К. Т. е осъдена да заплати на П. П. Т. сумата 6383.83 лв. В касационната жалба са наведени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон с оглед разпределението в реални дялове на недвижими имоти с различно предназначение /жилищен и нежилищен/ и извода на съда, че касатора не е направил искане за възлагане в негов дял. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което делбените имоти да се поставят в дял на касатора срещу парично уравнение дела на другия съделител, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба С. К. Т. оспорва същата. С определение № 1056 от 21.11.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустимо ли е да се извършва делба по реда на чл. 292 ГПК (отм.) при положение, че единият от отделните обекти, който е допуснат до делба и е поставен в дял не отговаря и не представлява самостоятелен жилищен имот, а другият е самостоятелен жилищен имот. Въпросът е относим към изхода на спора, тъй като с влязло в сила решение е допусната делба между С. К. Т. и П. П. Т. на апартамент в [населено място] при права */* ид. ч. за С. Т. и ** ид. ч. за П. Т. и на лозе в м. "Д." при равни права в съсобствеността. С атакуваното решение е прието, че липсват предявени претенции за възлагане, всеки от имотите е реално неподеляем, но са налице реални дялове за всеки съделител, като с оглед неравенството в квотите и в стойността на имотите, делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК (отм.), а не чрез теглене на жребий. Отчетен е значително по-големия дял на С. Т. от апартамента и е прието, че този имот следва да й се възложи в дял, а другия имот да се възложи в дял на П. П. Т. По този въпрос е налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г., II г. о. - според която е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, но при наличието на спор, за да е приложим способа на чл. 353 ГПК /чл. 292 ГПК - отм./ е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В случая П. Т. е оспорил образуването на самостоятелни дялове от жилищния и нежилищния имот, поради което неправилно въззивният съд е приел, че при извършване на делбата е приложим способа по чл. 292 ГПК (отм.). С оглед изложеното въззивното решение в частта по извършване на делбата и по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде отменено като неправилно и доколкото не са налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново по същество. В конкретния случай при наличие на два имота, различни по вид, всеки от които е реално неподеляем и при липса на съгласие между съделителите за обособяване на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК-отм. чрез изнасянето на делбеното имущество на публична продан. Неоснователни са доводите на касатора, че е заявил искане за възлагане. В проведеното на 23.02.2009 г. първо съдебно заседание във втората фаза на делбата, процесуалния представител на П. Т. е предложил единствено спогодба чрез поставяне на имотите в дял на доверителя му и парично уравнение дела на другия съделител. Искане за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК не е правено и съответно правилно съдът е отказал да разгледа такова. По правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН делбата се извършва чрез разпределение на делбеното имущество между съделителите, а ако това е невъзможно - чрез публична продан. В случая реално разпределение е невъзможно с оглед противопоставянето от страна на П. Т. за обособяване в дял на имоти от различен вид, поради което единствения способ за извършване на делбата е публичната продан. Получената от публичната продан на апартамента сума следва да се разпредели между съделителите при съотношение * за С. К. Т. и */* за П. П. Т., а от публичната продан на лозето - поравно между съделителите. В касационната жалба липсват доводи против решението в частта, с която е уважен предявения от С. К. Т. по реда на чл. 286 ГПК-отм. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на процесните недвижими имоти и движими вещи за периода февруари 2004 г. - февруари 2009 г. Тъй като висящността на този иск е възстановена с отмяната на решението по извършване на делбата и извършената компенсация между задължението на С. Т. за уравнение на дела на П. Т. с насрещното задължение на П. Т. за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на съсобственото имущество, то следва да се постанови решение за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС до размера, възприет за основателен от въззивния съд или 1553.60 лв. за движимите вещи и 6407.01 лв. за недвижимите имоти, общо 7960.61 лв. П. решение в частта, с която искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 11 000 лв. е влязло в сила, поради необжалването му. Решението в частта по дължимата от всеки съделител държавна такса следва да бъде потвърдено. С оглед основателността на касационната жалба С. Т. следва да възстанови направените от П. Т. разноски за въззивното и касационно производство общо в размер на 1888.74 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение