Решение № 426 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2008 г.

Решение № 426 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Т. и Т. Х. Т. против решение от 9.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение от 12.06.2007 г. по гр.д. № 7508/2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от А. П. Т. и Т. Х. Т. против И. Д. С. иск за предаване владението върху недвижим имот с площ от 790 кв. м., находящ се в местността "В" /"У"/, представляващ ПИ № 1* в парцел ****, масив 13 по плана на съществуващи имоти в стари реални граници на землище на кв. Виница, община В.

К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите на съда и до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск, като претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба И. Д. С. не изразява становище по същата.

С определение № 102 от 3.11.2008 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради необходимост от тълкуване на нормите на ЗСПЗЗ относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползувател, позоваващ се на правата си по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и относно допустимите възражения на последния по отношение легитимацията на ползващата се от влязлото в сила решение на Общинска служба земеделие страна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, съобрази следното:

Предявен е ревандикационен иск от А. П. Т. и Т. Х. Д. против И. Д. С., основан на следните обстоятелства: ищците са собственици на имот от 790 кв. м., находящ се в местността "В" /"У"/, представлящ имот № 1* вкл. в парцел ** 20, масив 13 по плана на съществуващи имоти в стари реални граници на землището на кв. Виница, закупен с нотариален акт № , том , д. * от ..19** г., като праводателят им П. А. К. се легитимира с влязло в сила решение № 346 от 4.04.1996 г. на П. комисия В. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници; ответницата завладяла имота, като се готвила да извърши строеж в същия, поради което се иска да бъде осъдена да им предаде владението му.

Ответницата е навела възражение, че тя е придобила собствеността на имота по реда на § 4а от ЗСПЗЗ, като е оспорила правата на ищците с твърдения, че праводателят им не е бил собственик, поради което реституционната процедура е незаконосъобразна.

Въззивният Варненски окръжен съд е приел, че установяването на активната легитимация на ищците, а оттам и първата предпоставка за уважаване на иска, е свързано с въпросите може ли да се приеме, че към момента на кооперирането праводателят им е бил собственик на нивата с площ от 3.600 дка, която му е била възстановена в стари реални граници, както и с установяване, че съществува идентичност между имота, деклариран от праводателя в клетвената му декларация пред П. комисия и този, възстановен в стари реални граници. Счетено е, че ищците не са доказали тези обстоятелства, поради което искът е неоснователен и не е необходимо да се изследва дали ответницата владее имота и има ли правно основание за това.

Допустимите в процеса възражения зависят от предмета на правния спор в зависимост от претендираните от всяка от страните права. ЗСПЗЗ регламентира предпоставките и процедурите за легитимиране на собствеността върху земеделски имот, попадащ в приложното му поле - инициирано в срок административно производство, приключило с решение за индивидуализация на обекта на правото на собственост по чл. 14 от ЗСПЗЗ за бившия собственик или неговите наследници и инициирано производство за оценка на имота, заплащането й в срок и издаване заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ползувател, позоваващ се на правата по § 4а. Законът урежда конкуренцията на правата на бившия собственик и ползувателя, като изкупуването на имота при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяване на собствеността в реални граници. Ако не са налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, то съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване се прекратява, с което отпада основанието ползувателя да упражнява фактическа власт върху имота и същия дължи предаването му или на реституирания собственик или на общината съобразно правата й по чл. 19 от ЗСПЗЗ. При тази регламентация следва, че при специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползувател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на § 4а от ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правото на собственост върху процесния имот е възстановено на П. А. К. с решение № 346 от 4.04.1996 г. на ПК В. като част от нива от 3.600 дка, представляваща парцели 21 и 20 в масив 13. Решението на ПК е породило конститутивното си действие, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. - предвиждащо, че възстановяването на собствеността, респективно трансформирането на правото на ползване в право на собственост става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. Ищците се явяват правоприемници на П. А. К. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № дело № * от 19** г.

На ответницата е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26 от 1987 г. на имота от 600 кв. м. в местността П., като с разрешение за строеж № 49 й е разрешено изграждане на сезонна постройка от 35 кв. м. съобразно одобрени на 7.06.1991 г. проекти. Имота е оценен с протокол № 388 от 23.11.1993 г. /в който е отбелязано, че сградата е построена въз основа на разрешение за строеж № 49 от 16.05.1991 г./ и стойността на земята е заплатена с вносна бележка от 29.09.1994 г., като И. С. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост №, том рег. , дело № * от 2006 г.

Идентичността на имота, за който всяка от страните претендира право на собственост, се установява от издадените от ОСЗ скици - на П. А. Я. от 15.11.1999 г. и на И. Д. С. на 9.12.2006 г. - от които е видно съвпадението по местонахождение, площ и граници, а съответно не може да бъде възприето експертното заключение от 18.05.2007 г. за липса на идентичност, тъй като същото е обосновано само с липсата на данни за определяне на идентичност, поради липсата на план, отразяващ границите на имотите, предоставяни за ползване в процесната територия. От експертното заключение обаче се установява, че понастоящем в имота няма сграда, а съществува изградена ивична бетонова основа на 46.08 кв. м. и височина 70 см.

Следователно на праводателя на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а на ответницата е било валидно предоставено право на ползване по реда на нормативен акт, посочен в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За да възникне за последната право да изкупи имота при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо същия да е бил застроен със сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ към 1.03.1991 г. В случая имотът не е бил застроен. Разрешението за строеж е издадено и проектите за сградата са одобрени през месец май 1991 г. и удостоверяват, че към релевантната дата /1.03.1991 г./ имотът не е бил застроен, като в този смисъл опровергават твърденията на свидетелите П, че имота е бил застроен още по "времето на демокрацията". При липса на сграда към 1.03.1991 г. за ответницата не е възникнало правото по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и същата не е могла да трансформира правото си на ползване в право на собственост, независимо от извършената оценка и плащането на стойността на земята. Правото на ползване е прекратено по силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно спрямо ищците И упражнява фактическата власт без правно основание.

В обобщение са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск и като последица от което и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се отмени издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт.

С оглед изхода на спора ответницата следва да възстанови направените от ищците разноски по делото в размер на 943.50 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение