Решение № 370 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2020 г.

Решение № 370 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, подадено от дружество "Винарска къща Виноградец" АД, за отмяна на влязло в сила решение № 2254/12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 9978/2019 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 461/04.07.2019 г., постановено по адм. д № 17/2019 г. по описа на АС - Пазарджик и спорът е решен по същество. Твърди се наличие обстоятелства по чл. 239, т. 1 АПК - нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представят се заверени копия от 5 бр. фактури от 10.03.2016 г., 10 бр. фактури от 11.03.2016 г., 20 бр. фактури от 14.03.2016 г., 3 бр. фактури от 15.03.2016 г., 23 бр. фактури от 17.03.2016 г., 2 бр. фактури от 18.03.2016 г., 1 бр. фактура от 20.03.2016 г., 4 бр. фактури от 21.03.2016 г., 8 бр. фактури от 22.03.2016 г., 6 бр. фактури от 23.03.2016 г., 16 бр. фактури от 24.03.2016 г., 2 бр. фактури от 25.03.2016 г., 3 бр. фактури от 26.03.2016 г., 1 бр. фактура от 29.03.2016 г., 2 бр. фактури от 30.03.2016 г. Твърди се, че същите са получени от Corbelli Wines Ltd. на 18.02.2020 г., и доказват обстоятелството, че разбутилираната водка по ЕАД 16 BG00000000021520398 през м. февруари 2016 г. е заминала за Англия, които доказателства, ведно с обстоятелството, че от акцизната декларация за м. февруари 2016 г., подадена в срок до Агенция Митници установяват, че Винарска къща Виноградец през същия период не е разполагала с друга водка на склад, освен разбутилираната. Според молителя, от това обстоятелство установява, че е налице последваща реализизация на процесната стока и не се касае за скрита продажба към трето лице и неплатен акциз. Представя се и писмена декларация от управителя на Corbelli Wines Ltd. Представя се и кореспонденция с германското дружество, от което е видно, че в хода на ревизията от същото са изисквани анализни сертификати, придружаващи стоката. Твърди се, че отговор от тях е получен на 22.12.2017 г., а документите са били получени на 19.02.2020 г. Представят се и два броя писмени декларации от клиенти на дружеството, присъствали лично на направеното разбутилиране на водката, които са заявяват желание да бъдат разпитани като свидетели в хода на процеса. Ответникът по искането - Директора на Агенция "Митници" не изразява становище. Искането е подадено в срока по чл. 240 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане по същество, но е неоснователно. Дружество "Винарска къща Виноградец" АД желае отмяна на влязло в сила решение № 2254/12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 9978/2019 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 461/04.07.2019 г., постановено по адм. д № 17/2019 г. по описа на АС - Пазарджик и спорът е решен по същество. С решението на АС - Пазарджик по оспорване от "Винарска къща Виноградец" АД – с. Виноградец е отменен РА № BG003000-PK16-РА1/13.02.2018 г., издаден от началник Митница Пловдив и държавен митнически инспектор в отдел "Последващ контрол" при същата митница, потвърден с решение № Р-642/32-358716 от 07.12.2018 г. на директора на Агенция "Митници" за установени задължения за акциз общо в размер на 104 427, 55 лв. за периода 01.11.2015 г. – 31.07.2017 г., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗАДС и лихви за просрочие в общ размер от 14 595, 52 лв. За да отмени цитирания по-горе ревизионен акт за установени задължения на "Винарска къща Виноградец" АД за акциз общо в размер на 104 427, 55 лв., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС и лихви за просрочие в общ размер от 14 595, 52 лв., първоинстанционният съд е приел, че не са доказани наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ДОПК предвид, че митническите органи са извършили ревизията по посочения особен ред с твърдения за укрити приходи, както и че използваните документи в счетоводството на дружеството са неистински или с невярно съдържание и липсата или непредставяне на счетоводна отчетност по ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчна облагане. Съдът не е възприел констатациите на митническите органи в ревизионния акт, че са налице данни за укрити приходи, формирани от продажби на неосчетоводени стоки – осчетоводени без правно основание. Съдът е приел, че изводът на ревизиращите органи са такива укрити приходи са обосновани само с обстоятелството, че счетоводните записвания са направени въз основа на неподписани протоколи за разбутилиране на продукцията. В тази връзка съдът е кредитирал свидетелските показания на Дангова, Станчев, Джонева, Цветанов, Димитрова и Попова, според които протоколите са подписани от лицата, присъствали на разбутилирането – счетоводителката и техноложката. Въз основа на тези показания съдът е възприел доводите на дружеството, че разбутилирането се налагало поради потъмняването или криви етикети, както и че тази стопанска операция задължително се вписва в няколко дневника и то стъпка по стъпка – ред, дата, асортимент, алкохолно съдържание, брой бутилки, обем на всяка бутилка и с какъв документ са пристигнали върнатите стоки. Касационната инстанция е приела, че решението на административния съд е неправилно и че ревизията на "Винарска къща Виноградец" АД е извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ДОПК, като определения за внасяне акциз от ревизиращите органи е съгласно чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС, според който задължението за заплащане на акциз възниква при освобождаване за потребление и при производство, държане или разпореждане с акцизни стоки, за които в нарушение на ЗАДС не е заплатен акциз. Прието е, че не е следвало съдът да изгражда мотивите на решението си на база свидетелските показания, като свидетелите са твърдели, че са участващи в разбутилирането лица, но неподписаните от тях протоколи не може да се приеме, че отразяват посочените в тах факти и не се ползват от формалната доказателствена сила. Изложени са правни изводи, че липсата на подпис върху документ, в процесния случай частен свидетелстващ документ не може да се замести от свидетелските показания на вписаните в протоколите лица. Наличието на подписи е допустимо да се докаже чрез гласни доказателства кои лица са ги подписали, но липсата на подписи означава не само, че не е извършена съответната описана в тях операция, но и не е налице документ, който да удостоверява възникването на операция разбутилиране, какъвто е процесния случая и въз основа на тях не може да се вземат съответните счетоводни операции съгласно ЗСч и ЗАДС. Посочено е също така, че необосновано и в противоречие с доказателствата по делото е прието от административния съд, че след разбутилирането са извършени последващи операции и преработка на процесните акцизни стоки, тъй като формалното им осчетоводяване не е достатъчно, за да се приеме, че реално тези операции, респ. преработка са осъществени. При липсата на доказателства, че от съдържанието на разбутилираните бутилки е произведен друг продукт, предвид отчитането на произведени акцизни стоки и при неустановяване на факти и обстоятелства какви процеси са извършени със съдържащото се количество алкохолни напитки след разбутилирането. Възприемат се законосъобразни констатациите на ревизиращите органи, че поради липсата на разбутилираните напитки, същите са продадени, без да е изпълнено задължението за заплащане на акциз на посоченото основание по чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС. Изложени са съображения, че дружеството не е водило коректно материалната си отчетност, като е направена констатация в ревизионния акт за неизпълнение разпоредбата на чл. 75, ал. 4 ППЗАДС за част от ревизирания период (01.07.2016 г. - 31.07.2016 г.), като ревизирания субект не е разграничил бутилките, облепени с бандерол от тези, които са без бандерол. Липсата на това разграничение е накарало ревизиращия екип да сравни произведените общо бутилки с алкохол по брояч от отчетените такива в данъчния склад на търговеца, след което е установила какво количество (бутилки) не са налични. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Доколкото отмяната представлява извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения, въведените от кодекса основания не могат да се прилагат разширително, тъй като чрез тях се засяга стабилитета на влязлите в сила решения. Основанията за отмяна се тълкуват и прилагат стриктно. В хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК характер на нови обстоятелства или доказателства имат тези, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по съществото на спора. За да послужат като основание за отмяната на влезлия в сила съдебен акт, те следва да имат съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страна при решаване на делото. Посочените законови изисквания не са налице по отношение наведените в искането за отмяна няколко групи доказателства. Що се отнася до приложените като заверени копия фактури, за които се твърди, че доказват извършени доставки на разбутилираната водка по ЕАД 16 BG00000000021520398 през м. февруари 2016 г. в Англия, то видно от същите, всички фактури са от м. 03 2016 г. т. е. времево същите се отнасят до ревизирания период. При това положение същите нямат характер на нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представените фактури обективират доставки, извършени в хода ревизирания период и не могат да бъдат определени като нови, т. е. като основание за търсене на отмяна на окончателния съдебен акт, разрешил спора по същество. Тази група доказателства също така не отговаря на изискването на АПК, доказваните с тях обстоятелства да не са могли да бъдат известни на страната в хода на административното или съдебното производство. Молителят в искането за отмяна изрично се позовава на това, че през м. февруари 2016 г. е извършил доставка на разбутилираната водка по ЕАД 16 BG00000000021520398 и в противоречие с логиката е да се твръди, че тези доставки през периода на данъчната ревизия и при последвалото обжалване, не са могли да й бъдат известни. Видно от доказателствата в ревизионната преписка, ДЗЛ не сочи обстоятелството, че през м. февруари 2016 г. е извършило доставка на процесното разбутилирано количество водка в Англия, съответно - не е представило, респ. не е искало събиране на доказателства в подкрепа на такова твърдение. По отншение на изискването за относимост на доказателствата за правния спор, съдът съобрази следното: правният спор пред касационната инстанция, на окончателно решение на която се иска отмяна, е относно начина на прилагане на особения ред на определяне на данъчната основа, предвиден в чл. 122, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ДОПК. ВАС е приел, че решението на първостепенния съд по тълкуване на и прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ДОПК по отношение на доказаните в хода на ревизията факти, е неправилно, като определеният за внасяне акциз от ревизиращите органи законосъборазно е в съответствие с чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС, според който задължението за заплащане на акциз възниква при освобождаване за потребление и при производство, държане или разпореждане с акцизни стоки, за които в нарушение на ЗАДС не е заплатен акциз. Основният спорен момент е бил във връзка с прилагане на принципа на документалната обоснованост на счетоводните операции и дали, на първо място, законосъобразно ревизиращият орган е дал квалификация по чл. 6 ЗСч на неподписаните протоколи за разбутилиране, изготвени на различни дати, а не дали фактически е извършено отваряне, разбутилиране и съхранение на свободното количество алкохол. На следващо място ВАС е изследвал дали счетоводството на ревизираното дружество по отношение на етикетите на бутилките е коректно, и на трето място материалната отчетност на бутилките с бандероли и тези без бандероли е в съответствие с изискванията на закона. На основата на тези три групи обстоятелства съдът е направил извод за законосъобразно прилагане на особеното правило за определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК от страна на ревизиращия орган. Касационната инстанция е споделила изводите на ревизиращите органи, че липсата на първичен счетоводен документ съгласно чл. 6, ал. 3 ЗСч по отношение подпис на съставителите, прави неистински документа, което е обосновало наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ДОПК. ВАС е приел, че единствено на базата на свидетелски показания за извършеното фактическо разбутилиране не може да се преодолее задължението да се пристъпи към приложение на чл. 122 ДОПК. при положение, че изискванията за коректност на счетоводството е нарушено освен за протоколите за разбутилиране и за етикетите и бандеролите. Предвид така очертания предмет и граници на правния спор не може да се приеме, че представените фактури са от съществено значение за правния спор. Същото се отнася и за доказателствата по т. 2 от искането за отмяна - кореспонденция с германското дружество относно изисквани сертификати, придружаващи стоката. Представените по т. 3 от искането за отмяна декларации, обективиращи обстоятелства, за чието установяване законът изисква свидетелски показания, сами по себе си не представляват писмени доказателства по см. на АПК. За същите обстоятелства по делото пред първата съдебна инстанция са били разпитани свидетели, и страната не е била лишена от възможност да ангажира гласни доказателства. Въпросът за действията по фактическо разбутилиране на върнатото количество алкохол е извън предмета на правния спор, т. е. не е налице изискването на чл. 239, т. 1 АПК доказателствата да са от съществено значение за правния спор. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 2254/12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 9978/2019 г. по описа на Върховен административен съд е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд