Определение № 6 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2461/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 8 506/23.07.2015 г. от Д. Василева П. и И. В. П., чрез процесуалния им представител адв. Петя К., с искане за допълване на решение № 96 от 29.06.2015 г. по т. д. № 2 461/2014 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за разноските. Молят да им бъдат присъдени направените от тях разноски в касационното производство, представляващи адвокатски хонорар, с оглед допълнително присъденото им обезщетение за неимуществени вреди, както и да бъде изменено въззивното решение в частта, с която се потвърждава определението на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 450 лв. в полза на Гаранционен фонд [населено място]. Ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК – Гаранционен фонд [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: С решение № 96 от 29.06.2015 г. по т. д. № 2 461/2014 г. състав на ІІ ТО на ВКС е отменил частично решение № 838 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 827/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав и е осъдил Гаранционен фонд [населено място] да заплати на Д. Василева П. и И. В. П., на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б.”в” от КЗ допълнително на всеки един от двамата по още 46 000 /четиридесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им П. И. П., настъпила при ПТП на 06.03.2009 г., ведно със законната лихва от 26.09.2009 г. до окончателното изплащане, като в останалите части въззивното решение е оставено в сила. Общо присъденото обезщетение на всеки един от ищците е в размер на 96 000 лв. В касационната жалба, подадена от молителите, е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи адвокатски хонорар. Към същата е приложен и списък по чл. 80 ГПК. По делото е представено и пълномощно на адв. К., с което същата е упълномощена да ги представлява до окончателното приключване на делото. В договора за правна защита и съдействие като основание за предоставянето на правна защита е посочен чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С постановеното решение по реда на чл. 290 ГПК е отменено частично въззивното решение и е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищците /касатори/, но не са присъдени разноски в тяхна полза. Това налага решението да бъде допълнено в частта за разноските в касационното производство. Освен това, следва да се измени и въззивното решение в частта, с която е потвърдено определението на СГС по чл. 248 ГПК като се намали присъдените в полза на ГФ разноски от 6 450 лв. на 4 610 лв. За касационното производство на молителите следва да бъдат присъдени съдебни разноски, представляващи адвокатски хонорар, в размер на 2 922,53 лв., с оглед размер на допълнително присъденото им обезщетение. Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.