Определение № 7 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2008 г.

Производството е по член 274 ал.2 пр. първо от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. за държавни в. гр. С. против решение №85/21.04.2008г. на Софийски апелативен съд,І състав,ГК,постановено по гр.д. №257/2008г. по описа на същия съд,в частта му,с която са осъдени ДФ”З”гр. София и А. за държавни в. гр. С. да заплатят на Ж. И. М. сумата 660 лева,представляваща съдебни разноски,а по сметка на Софийски апелативен съд сумата 986,01 лева държавна такса. В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното решение, в частта за разноските по делото и дължимата държавна такса,е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна в тази му част. При извършената проверка касационният съд установи следното: С решението си, въззивният съд е отменил решението на Софийски градски съд,І-3 състав,постановено по гр.д. №3869/2006г. по описа на съда и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на ДФ”З” гр. С. и А. за държавни в. гр. С.,че Ж. И. М. не дължи сумата по изпълнителен лист,издаден на 15.11.1999г. от Софийски районен съд,79 състав,с който е осъден да заплати на ДФ”З” сумата 7728 лева,ведно със законната лихва,считано от 26.07.1999г. до окончателното плащане,за което е образувано изпълнително дело №2279/2006г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. С.,по молба с вх. №296/26.06.2006г.,подадена от А. за държавни в. ,на основание член 254 от ГПК/отм/. Със същото решение са осъдени ДФ”З”гр. София и А. за държавни вземания”гр. София да заплатят на Ж. И. М. сумата 660 лева,представляваща съдебни разноски,а по сметка на Софийски апелативен съд сумата 986,01 лева държавна такса,която част от въззивното решение е предмет на настоящата касационна жалба. Въззивният съд е приел,че с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски,а тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по делото,ответниците следва да я заплатят общо за двете инстанции в размер на 986,01 лева. Подадената частна касационна жалба е частично основателна. В жалбата се твърди,че жалбоподателят не дължи съдебни разноски в посочения размер,присъдени на ищеца,тъй като предявения иск срещу него е недопустим. Тези оплаквания за неоснователни. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск на основание член 254 от ГПК/отм/,като е разгледал повдигнатия спор и се е произнесъл по съществото на същия, с постановеното решение,в която част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. При така поставеното от съда решение,последният правилно е приложил разпоредбата на член 78 ал.1 от ГПК,като е осъдил ответниците да заплатят направените по делото разноски от ищеца за двете съдебни инстанции. Наред с това, жалбоподателят твърди,че не дължи заплащане на държавна такса,тъй като е държавно учреждение,като такова по смисъла на член 63 ал.4 от ГПК/отм/ е освободен от внасяне на държавна такса по производството по делата. Безспорно, ответниците по заявения иск-ДФ”З”София и настоящия жалбоподател А. за държавни в. София, са държавни учреждения,чието финансиране се осъществява от държавния бюджет,поради което и съгласно разпоредбата на член 84 ал.1 т.1 от ГПК,последните са освободени от заплащане на държавна такса,респективно не дължат заплащането на държавни такси по производството по делата. Ето защо,съдът неправилно е постановил и е осъдил с решението си ответниците,които имат качеството на държавни учреждения на бюджетна издръжка,за заплатят дължима държавна такса по делото,като в тази част е постановен незаконосъобразен съдебен акт. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд