Определение № 12100 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. Б. Г. срещу определение № 15429 от 26.08.2024 г. постановено по адм. дело № 7876/2024 г. от Административен съд - София – град. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на Г. Б. Г. за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предоставяне на безплатна правна помощ в производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Върховният административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Г. Б. Г. срещу мълчалив отказ на „Атос ай ти солушънс енд сървисиз“ ЕООД да му предостави достъп до негови лични данни, заедно с тези на свързани с него лица, които се обработват от дружеството, по негово заявление от 23.07.2024 г. Предметът на оспорване е уточнен с молба от 22.08.2024 г. В същата жалба е направено искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото. С разпореждане от 13.08.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя в 7 – дневен срок от съобщаването да представи декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и доказателства за обстоятелствата в тази разпоредба. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 16.08.2024 г., като срокът за изпълнението му е изтекъл на 23.08.2024 г. В указания срок разпореждането не е изпълнено, поради което съдът е приел искането за освобождаване от държавна за неоснователно. По второто искане съгласно чл. 23, ал 2 от ЗПП първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателят не е установил дали не разполага със средства за заплащане на адвокат с оглед обстоятелствата по ал. 3 от същата разпоредба. Не е ясно дали лицето няма доходи от имущество или банкови сметки. Съдът е достигнал до правилния извод, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на такава помощ, тъй като предметът на жалбата е уточнен, а с оглед служебното начало съдът указва на страните съобразно доказателствената тежест, която носят, кои факти и обстоятелства следва да установят. Предвид изложеното първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на Г. Б. Г. за предоставяне на безплатна правна помощ в производството по делото. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда че, такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. От една страна Г. Б. Г. не е предоставил, в указания преклузивен срок, необходимите доказателства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, той като разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 16.08.2024 г., като срокът за изпълнението му е изтекъл на 23.08.2024г. От друга страна представените от Г. Б. Г. доказателства извън преклузивният срок са недостатъчни за да бъде изведен фактически и правен извод, че той няма средства да заплати държавна такса в размер на 10 лева за водене на делото, както правилно е приел и съдът в постановеното определение. Преценката си според чл. 23, ал. 3 ЗПрП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като взема предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта му и други обстоятелства. Както е посочил административният съд характерът на производството пред съда е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. На следващо място, административният съд правилно е преценил, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Ето защо, като е оставил без уважение искането на Г. Б. Г. за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предоставяне на безплатна правна помощ, под формата на процесуално представителство в производството по делото, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,