Определение № 465 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1603/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение №345 от 04.12.2023 г. по в.гр.д.№610/2023 г. на ОС Добрич. С обжалваното решение е потвърдено решение №355 от 10.05.2023 г. по гр.д.№2319/2021 г. на РС Добрич, с което са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД срещу С. С. С. искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за приемане за установена дължимостта на вземанията по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №260044 от 21.01.2021 г. по ч.гр.д.№102/2021 г. на РС Добрич, както следва: за сума в размер на 7431.33 лв., главница за периода 24.04.2018 г. – 12.01.2021 г., ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане; за сума в размер на 1690.36 лв., договорна възнаградителна лихва от 24.04.2018 г. до 24.06.2020 г.; за сума в размер на 862.64 лв., обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва за просрочие) от 24.04.2018 г. до 12.03.2020 г.; за сума в размер на 294.56 лв., такси от 24.04.2018 г. до 12.01.2021 г. и за сума в размер на 120 лв., нотариални такси. В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която погрешка е написано, че ищецът е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД (което е в разрез с приложените по делото доказателства), вместо на „Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД, като съдът не е взел предвид подадена от ищеца в хода на производството молба. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, наред с твърдяната вероятна недопустимост на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли кредитният лимит по договор за издаване на кредитна карта да се приравнява на „общ размер на кредита“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК. 2. Как следва да бъде определен „общият размер на кредита“ при сключен договор за кредитна карта. 3. С оглед естеството на договора за кредитна карта следва ли при такива кредити да се прилага разпоредбата на чл.22 ЗПК, в частта за спазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.11 ЗПК. Ответникът по касация С. С. С., чрез процесуалния си представител изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета на предявените претенции, ищецът „Юробанк България“ АД следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта, съдържащ твърдените права и задължения (кредитен лимит, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т.н.), в това число и предаване издадената в полза на ответника кредитна карта и усвояване на суми от кредитополучателя по одобрения кредитен лимит. Посочил е, че в разглеждания казус от ищеца са представени: подписано от заявител заявление за издаване на кредитна карта от 27.01.2005 г., адресирано до „Бългериън ритейл сървисис“ ЕАД, съдържащо искане за обработване на транзакция за сумата от 450 лв. и деклариране, че заявителят е запознат с общите условия на договора; общи условия на Бългериън ритейл сървисис за издаване и използване на карта Euroline; препис от допълнително споразумение към заявление-договор за издаване на кредитна карта №W12977827288 от 15.02.2018 г., подписано от ищеца и ответника и приемо-предавателен протокол №469566 от 15.02.2018 г. за предаване на карта, подписан от страните по настоящото дело. Изложил е съображения, че ответникът е оспорил наличието на възникнало облигационно правоотношение между ответника и твърдяното за праводател на ищеца дружество - „Банка Пиреос България“ АД, респективно възникването на такова между ответника и ищеца, в резултат на твърдяно правоприемство между ищеца и „Банка Пиреос България“ АД, но въпреки дадените на ищеца указания, последният не е ангажирал доказателства за възникнали облигационни отношения между ответника и „Банка Пиреос България“ АД, от което следва извод за недоказаност на наличие на съществуващи задължения на ответника към „Банка Пиреос България“ АД, респективно и към нейния правоприемник „Юробанк България“ АД. По отношение представените допълнително споразумение и протокол, е изразил становище, че договорът за предоставяне на кредитна карта се явява разновидност на договорът за банков кредит и се подчинява на уредбата на същия в чл.430-432 ТЗ, като приложение намират и някои разпоредби от ЗЗД, ЗКИ, ЗПК и др. С оглед въведената специфична закрила, която се предвижда по отношение на правата на потребителите, какъвто безспорно се явява ответникът в настоящото производство, е приел, че законът поставя изрични изисквания по отношение на формата и минималното съдържание на договорите – да е спазена писмена форма (чл.430 ТЗ и чл.10, ал.1 и чл.22 ЗПК), когато е сключен при общи условия да е налице писмено потвърждение от страна на потребителя (чл.16, ал.1 ЗЗД и чл.298, ал.1, т.1 ТЗ), да са предоставени условията, при които кредита е отпуснат чл.58 ЗКИ), като съществен реквизит при договора за потребителски кредит се явява общият размер на отпуснатата сума и условията за нейното усвояване (чл.11, ал.1, т.7 и чл.22 ЗПК), които в светлината на настоящия казус изискват ясно и точно посочване на одобрения и отпуснат кредитен лимит. Установил е, че в представеното допълнително споразумение от 15.02.2018 г. не се съдържа ясна и точна информация за размера на кредитния лимит по договора, като в чл.3, ал.1 е посочено, че „Кредитния лимит по новата Карта е равен по размер на кредитния лимит на Старата карта“, което описание не дава в достатъчна степен ясна и еднозначна информация за размера на кредитния лимит, тъй като е останало недоказано наличието на предхождащо правоотношение между ответника и трето лице, праводател на ищеца. В този смисъл и предвид липсата на съществен реквизит в договора за кредит, е изложил съображения, че не може да бъде направен извод за валидно възникнало правоотношение и по този договор, доколкото разпоредбата на чл.22 ЗПК ясно определя това съглашение като недействително. Намерил е за неоснователни доводите на ищеца за установеност на процесния договор, предвид консенсуалния му характер. Посочил е, че нито един от представените от ищеца документи не е годен да удостовери постигнато между страните съгласие за сключване на договор за издаване на кредитна карта с минимално изискуемите от закона реквизити, а и данни за усвоени суми по процесната кредитната карта се съдържат единствено в представените извлечения от сметка и в заключението на вещото лице по ССЕ. Счел е, че последните се базират изключително на счетоводните записвания на кредитора и при наличието на изрично оспорване от страна на ответника, че не е получавана и активирана кредитна карта и при липса на еднозначни доказателства, които да свързват движението по сметката за обслужване на процесната кредитна карта и процесната кредитна карта с ответника, не може да се направи извод за обвързаността на последния с акумулирани задължения по договор за издаване на кредитна карта. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съдебният акт на въззивния съд е постановен по допустим иск, в съответствие с очертания от ищеца предмет на делото, чрез подробно наведените в редовна искова молба фактически твърдения (възникнало облигационно правоотношение по договор за кредитна карта между ответника и „Банка Пиреос България“ АД, праводател на ищеца) и искания отправени до съда (да установи дължимостта на суми по това правоотношение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК). Следва да се посочи, че относимостта на доказателствата, приложени към исковата молба и годността им да установят твърдените в нея факти, няма отношение към редовността на последната. Действително с молба от 27.03.2023 г. в хода на първоинстанционното производство, около две години след провеждане на първото заседание по делото, ищецът е посочил, че е правоприемник на „Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД, който е първоначалният издател на процесната кредитна карта. Т.е. с тази молба по същество е поискано изменение на основанието на иска, срокът за което изменение обаче, с оглед разпоредбата на чл.214 ГПК, е бил изтекъл и същото не е било взето предвид от инстанциите по същество (още повече, че във въззивната жалба ищецът отново е поддържал, че е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, издател на кредитната карта). С оглед изложеното в случая не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна недопустимост на решението на въззивния съд и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Освен, че касаторът не е обосновал релевантността на тези въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед задължителните указания на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че разпоредбите на чл.22, чл.11, ал.1, т.7 ЗПК и §1, т.3 от ДР на ЗПК (по приложението на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК в решението на въззивния съд липсва произнасяне) са достатъчно ясни и непротиворечиви, като не съществува съмнение в практиката на ВКС, че разпоредбата на чл.22 ЗПК се прилага по всички договори за потребителски кредит, вкл. по договор за издаване на кредитна карта, сключен с потребител. От друга страна §1, т.3 от ДР на ЗПК ясно и недвусмислено посочва какво означава по смисъла на чл.11, ал.1, т.7 „Общ размер на кредита“ - максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит, в който смисъл е и произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,