Определение № 1537 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 794/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 261004/25.09.2023 г., допълнена и уточнена с молби, озаглавени „изпълнение на разпореждане“ с вх. № 261077 от 18.10.2023 г. и вх. № 260114 от 20.02.2024 г., подадена от К. В. С., за отмяна на определение № 217 от 15.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4214/2022 г. по описа на III г.о. на ВКС, с което е оставено в сила разпореждане № 260378 от 28.09.2022 г. по гр. д. № 2181/2020 г. на Районен съд – Хасково за връщане на молбата на К. В. С. за отмяна на решение № 260460/25.11.2021 г. по гр. д. № 2181/2020 г. на Районен съд – Хасково. В молбата за отмяна и уточненията на същата молителят К. В. С. на практика се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Обосновава отмяна на постановеното определение с твърдения, че са налице нови обстоятелства, които не са били известни към момента на решаване на делото и постановяване на акта от състава на ВКС, както и на „неистинност на показанията“ на ответника. За да обоснове поддържаните основания по същество излага несъгласието си с формираните от съдебните състави с постановените първоинстанционно и въззивно решения фактически и правни изводи. Поддържа оплакване, че съдът е приел за установени фактите по спора на база неверни твърдения на ответника и „поръчкови показания“ на свидетел, който е подчинен на ответната страна и поради това е заинтересован. Ответникът по молбата за отмяна К. П. К. не изразява становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Затова не подлежат на отмяна съдебни решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от по-силното основание, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК съдебните определения, защото това са актове по движението на делото и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 6 от цитираното Тълкувателно решение, не подлежат на отмяна дори преграждащите хода на делото определения, които се ползват със стабилитет, с изключение на определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иск. Същевременно съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсва основание за отмяна, при излагане на доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Наведените твърдения от молителя в настоящия случай са за неправилен анализ на доказателствата, следствие на което са направени грешни фактически и правни изводи, както и за необоснованост- касационни основания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Липсват твърдения, които могат да се квалифицират като основания за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в молбата за отмяна се съдържа само формално посочване на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не се сочат нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, които не са могли да бъдат известни в хода на воденото производство, нито че по надлежния ред са установени неистинност на документ, показания на свидетел, заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, нейния представител, чл. на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото, каквито са изискванията на посочените от молителя текстове на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение