Определение № 272 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 59/2015 г.

Производството е по молбата на адвокат С. и адвокат Ш. като процесуални представители на [фирма] София за освобождаване на внесената по делото от Банката като обезпечение по чл.282 ГПК сума в размер на 13509.36лв. по сметката на ВКС на РБ. Ответниците по молбата Й. Д. С. и Й. Г. М., и двамата от [населено място], уведомени чрез процесуалния им представител адвокат Ч., не са дали становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата е неоснователна. С определение от 21.І.2015г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е спрял изпълнението на решението на СГС от 07.Х.2014г. по гр.д. № 7576/2014г., с което Банката е осъдена да заплати на Й. Д.С. и Й. Г.М. общо 10720.36лв., представляващи надплатена сума за възнаградителни лихви по договор за банков кредит от 2008г., ведно със законната лихва и 2789лв. разноски. В тази връзка Банката е представила обезпечение в размер на 13509.36лв., внесени по специалната сметка на ВКС. С определение № 174 от 18.V.2015г. ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма]. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. При тези обстоятелства съдът намира, че молбата за освобождаване на обезпечението е неоснователна. По силата на чл.282 ал.5 ГПК представеното по предвидения в в чл.282 ГПК ред обезпечение за изпълнение на присъдено вземане се освобождава само ако искът за вземането бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като предявените срещу дружеството искове са уважени, а и то не е представило доказателства за извършено плащане на присъдените вземания. Ето защо не е налице основание за връщането на молителя на внесената от него сума като обезпечение по искането му за спиране изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,