Определение № 1843 от 22.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1213/2026 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от „СиС Инвест България“ ООД, представлявано от адв. Д. С., за отмяна на решение № 750 от 03.06.2025г. по в.гр.д. № 3024/2024г. на САС, влязло в законна сила на 20.02.2026г., на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят твърди, че е подал касационна жалба срещу посоченото въззивно решение, чиято отмяна се иска, в срока по чл.283, ал.1 ГПК, но към нея не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.285, ал.1 ГПК да уведоми жалбоподателя за необходимостта от отстраняване на нередовността на касационната жалба в предвидения в закона срок, вместо което е изпратил препис на насрещната страна за отговор. Сочи, че след образуване на делото пред ВКС е депозирал пред въззивния съд изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което обаче не е било разгледано и обсъдено от ВКС при постановяване на определението по чл.288 ГПК. Намира, че по този начин е бил обективно лишен от възможността да упражни правото си на защита в касационното производство, като липсата на указания по чл.285, ал.1 ГПК е довело до ограничаване на правото му на защита – основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В подадената уточнителна молба молителят твърди, че поради технически пропуск при електронното подаване на касационната жалба реално са изпратени само два файла – касационната жалба и документът за внесена държавна такса, без отделният файл с изложението, посочен като приложение в касационната жалба, и след установяване на този пропуск не е бездействал, а е предприел незабавно действия за отстраняването му, като е депозирал мотиви, становища и липсващото изложение в отделен файл/с отделна молба и е уведомил съда за неокомплектованата преписка. Твърди, че същественото нарушение се състои в това, че след като съдът е бил изрично сезиран за липсващото приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и след като същото е било допълнително представено, не е било осигурено надлежно администриране на преписката по реда на чл.285-286 ГПК. Сочи, че отделното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е представлявало просто формално повторение на въпросите, посочени рамково в касационната жалба, тъй като в него са били развити подробните доводи по всеки от формулираните правни въпроси, относимата практика на ВКС, конкретни решения и тълкувателни актове, развитата аргументация по чл.146 ГПК, мотивите относно доказателствената тежест, необходимостта от експертиза, неравноправността, нищожността и икономическата логика на клаузата. Поради това поддържа, че дори от текста на самата касационна жалба да е можело да се извлече рамката на поставените въпроси, това не означава, че съдът е разполагал с пълния им юридически контекст и обосновка, съдържащи се именно в липсващия отделен файл. Твърди, че в този смисъл ограничението на защитата му е реално, а не формално, тъй като в постановеното определение по чл.288 ГПК ВКС възпроизвежда формулираните въпроси, но отхвърля значителна част от касационната аргументация с общи формулировки, включително, че част от въпросите касаят правилността, че са фактически или че са общо поставени. Намира, че отказът по чл.288 ГПК носи белезите на формално и редуцирано обсъждане, без пълноценно съобразяване с пълния обем на подадената аргументация. Ответникът А. Г. В., представляван от адв. Надежда П., представя отговор, с който оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че не е налице нито една от предвидените в чл.303, ал.1, т.5 ГПК хипотези, тъй като е категорично невярно твърдението, че в определението по чл.288 ГПК по подадената от молителя касационна жалба не са били разгледани основанията за допускане на касационен контрол. Сочи, че в определението са възпроизведени точно единадесетте въпроса, формулирани от касатора в изложението му, и са изложени съображения във връзка с тях, като от прегледа на касационната жалба е видно, че същите не фигурират в нея. Сочи, че дори и въззивният съд да не е администрирал изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, същото е приложено по делото и съставът на ВКС се е запознал с него и го е взел предвид при произнасянето си. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл.306, ал.1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок и при неотстраняването им в този срок, съгласно чл.306, ал.2 вр. чл.286 ГПК молбата за отмяна се връща. В настоящия случай молбата за отмяна съдържа изложение на фактическите обстоятелства, на които се основава, изключващо необходимостта от даването на допълнителни указания за уточняването им, но изложените твърдения са неотносими към соченото основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Това основание е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - когато страната е била лишена от защита поради нарушения на нормите, свързани с представителство от законен представител или пълномощник, както и когато не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай молителят обосновава молбата си за отмяна с твърдения, че поради технически пропуск подадената от него касационна жалба не е била окомплектована с изложение на основанията за допускане на касационен контрол и подаденото впоследствие изложение не е било администрирано от съда и не е било взето предвид от касационния съд при постановяване на определението по чл.288 ГПК, с оглед на което произнасянето на ВКС по изведените от касационната жалба въпроси носи белезите на формално и редуцирано обсъждане, без пълноценно съобразяване с пълния обем на подадената аргументация. Настоящият състав намира, че изложените твърдения не обосновават основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, доколкото не се твърди наличието на нито една от предвидените в посочената разпоредба хипотези. Направеното от молителя позоваване на законовия текст на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под това основание, не води до редовност на молбата за отмяна. По изложените съображения следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,