Определение № 94 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „ДКЦ ХІІІ – София“ ЕООД с вх. № 1604 от 15. 02. 2018г., в срока по чл. 248 ГПК, за изменение на определение № 515 от 29. 12. 2017г. по ч. гр. дело № 4911/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта му досежно съдебните разноски, дължими на молителя на основание чл. 78, ал. 3 ГПК пред касационната инстанция, по които съдът е пропуснал да се произнесе, макар да са поискани в отговора на частната касационна жалба. Молителят поддържа, че съдебните разноски в производството по частна касационна жалба с вх. № 18163 от 01. 11. 2017г. на И. М. Г. са своевременно поискани, приложен е списък съгласно чл. 80 ГПК, но настоящият съдебен състав е пропуснал да ги присъди с оглед изхода на частното касационно производство. Моли ВКС да измени определението си в частта за разноските и да осъди насрещната страна да му заплати сумата 240 лв. - хонорар за един адвокат пред касационната инстанция по горепосочената частна касационна жалба. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата И. М. Г. поддържа становище за недопустимостта и неоснователността й. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима съгласно задължителните разрешения в т. 8 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Според последните липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане за разноски не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта за разноските. Такава е и настоящата хипотеза. Разгледана по същество молбата с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователна. С постановеното по настоящото дело определение № 515 от 29. 12. 2017г. е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба с вх. № 18163 от 01. 11. 2017г. на И. М. Г.. В отговора на тази частна жалба молителят - „ДКЦ ХІІІ – София“ ЕООД е поискал присъждане на направените разноски за касационната инстанция, за които не е представил списък по чл. 80 ГПК. Макар искането на „ДКЦ ХІІІ – София“ ЕООД за разноски по частната касационна жалба на насрещната страна да е своевременно направено, по делото не са представени доказателства за сторени такива разноски, вкл. за хонорар за един адвокат. Доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 240 лв. са представени по „частна касационна жалба“ с вх. № 19276 от 16. 11. 2017г. на молителя, съставляваща молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение на САС досежно разноските, по която е постановено определение № 419 от 29. 12. 2017г. по настоящото дело, с което производството по нея е прекратено и делото – изпратено по компетентност на САС. Касае се за две различни производства, като по последното правото на съдебни разноски като акцесорно ще бъде евентуално реализирано, съобразно изхода на спора по чл. 248 ГПК, пред компетентния съд – САС. Доколкото в настоящото частно касационно производство с предмет – частната касационна жалба на И. М. Г. от 01. 11. 2017г., молителят не е ангажирал доказателства за сторени съдебни разноски, настоящата молба с правно основание чл. 248 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение