Определение № 4384 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р. Т. Р.” ЕООД, подадена от пълномощника адвокат Димова, против определение № 695 от 27.02.2025 г., постановено по административно дело № 170/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която е отхвърлено искането за спиране на изпълнението на заповед № РД-04-7/20.01.2024 г., издадена от заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Частният жалбоподател твърди, че определението в атакуваната част е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Навежда доводи, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди на лечебното заведение, защото неговата дейност се осъществява от единствения общопрактикуващ лекар в гр. Бяла Черква, което ще засегне здравето на неговите пациенти, съответно ще рефлектира негативно върху обществения интерес. Сочи, че продължителността на съдебното производство по оспорване на заповедта би обезмислило дори и позитивен резултат за жалбоподателя от този процес (евентуална нейна отмяна), защото предварителното изпълнение на мярката би имало санкциониращ, а не превантивен ефект. Моли определението да бъде отменено в атакуваната му част и да се спре предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът по частната жалба - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в срока по чл. 232 от АПК я оспорва в писмен отговор и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 166, ал. 3, изр. 2 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 166, ал. 3 и чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С процесната заповед на основание чл. 45, ал. 1, т. 6 във връзка с ал. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) жалбоподателят е заличен от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в ИАМН и е обезсилено удостоверение за регистрация № 1041/24.01.2017 г., поради това, че лицето, което представлява лечебното заведение е осъдено, за умишлено престъпление от общ характер. За да не уважи сезиралото го искане за спиране на изпълнението на заповедта, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че в хипотезата на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК доводите на жалбоподателя не обосновават спиране на допуснатото по силата на закона (чл. 45, ал. 5 от ЗЛЗ) предварително изпълнение, защото са относими към предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, съобразени от законодателя при нормативното въвеждане на предварително изпълнение на този вид индивидуални административни актове. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Основанието по чл. 45, ал. 1, т. 6 от ЗЛЗ, въз основа на което е заличена регистрацията на лечебното заведение, е настъпване на обстоятелство по чл. 44, ал. 1, т. 2 от същия закон (в случая осъждане на лицето, което представлява лечебното заведение, за умишлено престъпление от общ характер). В този случай законодателят е предвидил (чл. 45, ал. 5 от ЗЛЗ), че обжалването на заповедта не спира изпълнението й. Допуснатото в тази хипотеза предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – т.е. преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение. Изводът на съда, че искането за спиране е неоснователно, е обоснован и материално законосъобразен. Противно на твърдяното от жалбоподателя, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на приложените доказателства при формиране на преценката си дали са налице изискуемите от закона предпоставки за спиране на предварителното изпълнение, и изложеното в неговите мотиви изцяло се възприема от касационния състав, поради което не следва да се преповтаря дословно. За пълнота във връзка с жалбоподателовите възражения следва изрично да се отбележи, че твърдяните от лечебното заведение обстоятелства не са нови, а съображения, касаещи записаните лица в пациентската листа на д-р Рачев, са ирелевантни за преценката дали са налице материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, при условие, че жалбоподателят не може да докаже за себе си конкретна значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на акта, при това дължаща се на нови обстоятелства. Аргумент в тази посока не е и двуинстанционността на съдебното производство по оспорване на процесната заповед. Съществено е, че в случая не са установени юридически факти, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК. Ето защо, като е направил извод в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което проверяваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,