Определение № 4160 от 05.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на М. Ройнев и Л. Джизова-Стефанова, подадена от двамата чрез пълномощника адвокат В. Петкова, срещу определение № 10084 от 17.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7533/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлено тяхно искане за допълнение на постановеното по делото определение в частта за разноските. В частната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на определението. Твърди се, че след като на Ройнев и Джизова-Стефанова е била връчена подадената по делото жалба, те са представили на съда отговор чрез редовно упълномощения адвокат. С отговора са поискали присъждането на сторените разноски, включително и адвокатско възнаграждение. По-късно са представили и два договора за правна помощ по които е извършено плащането на адвоката, а определението за прекратяване са получили след представянето на тези договори. По изложените съображения частните жалбоподатели считат, че им се дължат разноски и искат отмяна на обжалваното определение. Претендират разноски и за настоящото производство. Ответникът - Б. Лобошка-Славкова представя писмен отговор в който оспорва частната жалба. Счита я за недопустима, тъй като Ройнев и Джизова-Стефанова не са искали разноски до момента на постановяване определението за прекратяване и не са представили списък по чл. 80 ГПК. Освен това производството е било образувано по нередовна жалба на адвокат Бекирска, която не е била упълномощена от нея, а впоследствие е направила изричен отказ от жалбата, поради което не следва да понесе отговорност за разноски. В условията на евентуалност иска освобождаване от такси и разноски. Прави и възражение на прекомерност на платените адвокатски възнаграждения, като се позовава на приетото на 25.01.2024 г. решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-438/22. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа страна: Производството по адм. дело № 7533/2023 г. на АССГ е образувано по жалба, озаглавена писмена защита, подадена от адвокат Й. Бекирска, без данни за налично упълномощаване от Лобошка-Славкова. Атакувано е решение № 254 от 10.07.2023 г., постановено по преписка № 2/2021 г. на Комисията за защита на дискриминацията, с твърдения за извършван системен тормоз от Ройнев и Джизова-Стефанова. С определение без посочена дата (л. 235) АССГ е насрочил делото в открито съдебно заседание и е конституирал Лобошка-Славкова като жалбоподател, а Ройнев и Джизова-Стефанова като заинтересовани страни. Последните са били уведомени за подадената жалба и определението на съда на 28.08.2023 г., а още на 09.08.2023 г. са подали молба с представено пълномощно към адвокат В. Петкова и посочен съдебен адрес. На 25.08.2023 г. адвокат Й. Бекирска е уведомила съда, че няма представителна власт от Лобошка-Славкова да подаде жалбата. В тази връзка на 30.08.2023 г. съдът постановил разпореждане, с което е оставил жалбата без движение с указание към Лобошка-Славкова за надлежното упълномощаване на адвокат Бекирска. На 05.09.2023г. е постъпила молба от Лобошка-Славкова, че не потвърждава извършените действия от адвокат Бекирска, жалбата е подадена без изричното й съгласие и не желае продължаването на производството по делото. На 11.09.2023 г. е постъпил писмен отговор от Ройнев и Джизова-Стефанова, чрез пълномощника им адвокат В. Петкова, в което те са направили както възражения за недопустимост на жалбата, така и за нейна неоснователност. Поскали са оставянето й без разглеждане или алтернативно, отхвърлянето й, както и присъждане на направените по делото разноски, в т. ч. заплатен адвокатски хонорар. Към отговора няма представен списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за сторени разноски или заплатено възнаграждение на адвокат. Последвало е постановяването на определение № 8187/26.09.2023 г., с което АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Лобошка-Славкова и е прекратил производството по адм. дело № 7533/2023 г. В определението не е обсъжданото направеното искане в отговора на частните жалбоподатели за присъждането на разноски и няма произнасяне по него. Определението е връчено на последните на 02.10.2023 г. На 29.09.2023 г. Ройнев и Джизова-Стефанова са представили два договора за правна защита и съдействие, според които са заплатили на адвокат В. Петкова адвокатско възнаграждение по 1500 лева за всеки от тях. Основавайки се на тях, на 09.10.2023 г. поискали от съда да допълни определение № 8187/26.09.2023 г. в частта за разноските, като осъди Лобошка-Славкова да им заплати сумата от 3000 лева за заплатения адвокатски хонорар. С атакуваното пред настоящата инстанция определение № 10084 от 17.11.2023 г. съдът е отхвърлил искането им. Мотивирал се е с липсата на приложени към отговора на жалбата, списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение. Посочил е, че такива са били представени едва след постановяването на определението за прекратяване на производството. От правна страна настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и страна по делото, поради което се явява допустима. Неоснователно е възражението на ответника за нейната недопустимост. На първо място частните жалбоподатели са поискали присъждането на разноски още в отговора си и преди постановяването на определението за прекратяване делото. По отношение на непредставяне от тяхна страна на списък по чл. 80 ГПК, следва да се вземе предвид т. 8 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според която „липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.“. В процесния случай съдът не се е произнесъл в определението си по отношение поисканите разноски, поради което е налице хипотеза на допълване на определението в частта за разноски по смисъла на мотивите на посоченото тълкувателно решение. Разглеждана по същество, частната жалба неоснователна, а постановеното определение от АССГ е правилно. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната в чиято полза е постановен съдебният акт, а в хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК, какъвто е настоящият случай, право на разноски при прекратяване на производството имат и заинтересованите страни, за които съдебният акт е благоприятен. Правото на страната за присъждане на разноски обаче не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл и представяне на доказателства за действително извършени разходи по водене на делото, направени до приключване на устните състезания във всяка инстанция. В случая независимо от своевременното искане и обстоятелството, че попада в хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК, разноски на Ройнев и Джизова-Стефанова не следва да бъдат присъждани, тъй като не са изпълнени останалите изброени по-горе условия. Доказателства за действително направени от страната разходи по водене на делото не са представени до постановяване на определението за прекратяване на производството по отношение на оспорването на Лобошка-Славкова, а едва след постановяването на определение № 8187/26.09.2023 г. с молбата от 29.09.2023 г., към което са приложени двата договора за правна защита и съдействие. Фактът, че съдебното производство е прекратено в закрито заседание, не променя този извод. В отговора на жалбата Ройнев и Джизова-Стефанова са направили възражения за недопустимост на жалбата, макар и на различни основания, следователно са искали прекратяване на производството, но въпреки това не са ангажирали доказателства за сторените разноски. Следователно прекратяването на производството по жалбата на Лобошка-Славкова не е неочакван за тях акт на съдебния състав, попречил им да реализират правата си. За частните жалбоподатели е съществувала възможност да ангажират доказателства за сторените разноски с отговора на жалбата. Те не са се възползвали от нея, а са представили договорите за правна защита и съдействие едва след приключване на производството по делото, т. е. несвоевременно. Поради това следва да бъде споделен извода на АССГ за липса на предпоставките за допълване на определението и присъждане на сторените разноски по делото в полза на Ройнев и Джизова-Стефанова. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на претендираните от частните жалбоподатели разноски за настоящото производство, на първо място то е акцесорно, по отношение разноските извършвани по основното дело, поради което при него няма основание за присъждане на нови разноски, а освен това резултатът от делото не позволява присъждане на разноски на частните жалбоподатели, предвид неоснователността на жалбата им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение