Определение № 3418 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. П. живущ в гр.София, представляван от редовно упълномощен процесуален представител адвокат Букарска, подадена срещу определение № 129/24.01.2025 г. по адм. дело № 648/2024г. на Административен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Кмета на община Радомир за издаване на заповед за отчуждение на недвижим имот и прокарване на улица и е прекратено производството по адм. дело № 648 / 2024 г. по описа на Административен съд - Перник. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК.Твърди се, че съдът неправилно приел, че административния орган не дължи произнасяне по отправено към него искане за отчуждаване на имот. Изложено е тълкуване на разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗОС, която като специален закон изисквал изрично произнасяне по заявление от 17.01.2024г. от К. Г. П.. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – Кмета на община Радомир не взема становище. Върховният административен съд, четвърто отделение като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за страната акт и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от К. Г. П. против мълчаливия отказ на Кмета на Община-Радомир да започне процедура по отчуждението на имотите влизащи в трасето на улица с О.Т. 71-140-141-142-73 и издаване на заповед за отчуждаване на имотите влизащи в трасето на улица с О.Т. 71-140-141-142-73, за да може да бъде изградена улицата изцяло и да се осигури достъп до парцела, тъй като към настоящия момент няма изградена такава, а същата е предвидена за изграждане както по отменения, така и по сега действащия регулационен план на с. Касилаг, общ. Радомир, влязъл в сила през 1989 г. С оспореното определение съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. За да се произнесе е приел, че в случая липсва мълчалив отказ, тъй като липсва формиран мълчалив отказ на кмета на Община Радомир, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за издаване на изричен акт по искания да се разпореди отчуждаване на имот, съответно да се изкупи доброволно такъв имот. В ЗУТ не е предвидена процедура за т. нар. доброволно изкупуване на имот, засегнат от регулационен план, поради което не може да се формира и мълчалив отказ да се започне такава процедура. От това е преценил, че последиците от липсата на отговор по подаденото искане не са с административно-правен характер, от което следва, че непроизнасянето на органа по такова искане не може да се квалифицира като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Настоящата съдебна инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че не всяко непроизнасяне по отправено до административен орган искане съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК. За да е налице годен за оспорване по съдебен ред акт е необходимо да е налице задължение за произнесе в конкретно определен срок. В хипотезата на чл. чл.25 ал.2 от ЗОС /на която се позовава и частният жалбоподател/, кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота и размерът на обезщетението. Съобразно чл. 21 ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. При съобразяване с приложимата законова уредба, съдът правилно е приел, че липсват законови основания, регламентирани в ЗОС или ЗУТ, които да вменяват задължение на кмета да издаде заповед за отчуждаване. Следва да се сподели изцяло становището, че при наличие на предпоставките по чл. 21 и следващите от ЗОС, кметът на общината действа служебно, по своя преценка и не дължи задължително произнасяне по отправено искане за започване на административно производство по отчуждаване на конкретен имот, съответно издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При липсата на задължение на кмета на общината да издаде заповед за отчуждаване на имот, не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съдебната практика по сходни казуси, която е съобразил съда, е актуална и понастоящем и не са налице основания за отклоняването от нея. Доводите в частната жалба, че се оспорва бездействие на административен орган, не променят правната същност на дължимото от него поведение и не обосновават наличието на задължение за произнасяне в определен от законодателя срок. Исканото от жалбоподателя действие не може да се определи като административна услуга, поради което цитираните в тази връзка в жалбата текстове са неприложими. Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение