Решение № 86 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г.

Решение № 86 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Х. и М. Г. Х. против решение № 885/4.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1006/2011 г. от Окръжен съд - Варна, I-ви състав. Ответникът по касационната жалба я оспорва. В открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1055/21.11.2011 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, към кой момент следва да се преценява качеството наследник във връзка с претенция по чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и наличието на комбинирана съсобственост, както и има ли значение обстоятелството, че последвала откриването на наследството правна сделка е с друг сънаследник, отново в контекста на приложението на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). Обжалването е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, доколкото касаторите са се позовали на разрешение на правния въпрос, дадено от състав на ВКС с решение, постановено по реда на ГПК (отм.). По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното: Качеството наследник следва да се преценява към момента на откриване на наследството, с оглед приета за разглеждане претенция за възлагане на делбен имот на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). След откриването на наследството, последващи сделки с наследствен дял от сънаследствен и съсобствен на това основание имот, осъществени отново между наследниците, не води до хипотеза на смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка. Тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на съсобствения имот, на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички съсобственици, в съсобствеността не участвуват трети на наследството лица, а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от неследниците. В този смисъл състава на ВКС споделя разрешението на правния въпрос, дадено с цитираните от касаторите решение № 58/24.04.2009 г. на ВКС, I г. о., по гр. д. № 6180/2007 г. /постановено по реда на ГПК (отм.), като следва да се отбележи, че в този смисъл има постановено решение и по реда на чл. 290 от ГПК, представляващо задължителна съдебна практика, с оглед тълкуването, дадено с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 148/7.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на I г. о. на ВКС. По касационната жалба на Г. М. Х. и М. Г. Х., съдът приема следното: За да постанови извършването на делбата да се извърши чрез способа по чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) - изнасяне на публична продан, въззивният съд е приел, че съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт - сделка и наследяване. Поради наличието на комбинирана /смесена/ съсобственост, съдът е приел, че делбата не може да се извърши по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), съобразно с приетото в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС тълкуване. Този свой правен извод, съдът е направил въз основа на установеното от фактическа страна, че делбата е допусната при квоти 1/3 ид. ч. за М. Т. Х. и 2/3 ид. ч. за С. Т. М.. Освен наследствената си част от имота в размер на 1/3 ид. ч., С. М. е придобила още 1/3 ид. ч. от имота чрез договор за покупка от своя брат и наследник Х. Т. Х., след откриване на наследството. Този извод на съда е неправилен, с оглед отговора на правния въпрос, посочен по-горе. Не е налице смесена съсобственост, тъй като сделката, с която наследникът С. М. е придобила още 1/3 ид. ч. от наследствения имот е осъществена с друг наследник по закон. В съсобствеността не участвува лице, извън кръга на наследниците, поради което по отношение на делбения наследствен имот може да намери приложение разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). Съдът не е разгледал по същество претенцията с правно основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), поради което решението в частта, с която е постановено делбата да се извърши чрез изнасяне на публична продан на делбения имот следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане в тази част, с указания да се изследва наличието на предпоставките на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), по отношение на съсобственика М. Х., починал в хода на делбеното производство, на чието място са конституирани Г. М. Х. и М. Г. Х.. Неправилно, съдът е оставил без уважение искането на страната, направила претенция за възлагане на имота в дял на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), за събиране на доказателства относно наличието на предпоставките за това, което следва да се извърши от съда, при новото разглеждане на делото. Решението е обжалвано и в частта, с която е уважена претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявена от С. М.. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на решението, но доколкото е обжалвано решението изцяло, съдът счита, че следва да се изложат мотиви за неговата правилност в тази част. В производството, на основание чл. 109, ал. 3 от ГПК (отм.) е прието за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване фактът на ползуването на първия етаж от сградата, предмет на делбата между страните, само от ответниците по тази претенция. В тази насока е направено и признание от тях. Въз основа на тези данни, както и на установения факт на получаване на покана от М. Т. Х. за заплащане на обезщетение за ползуване на съсобствен имот, правилно и законосъобразно съдът е приел за основателна претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като размерът на присъденото обезщетение е определено въз основа на събраните по делото доказателства - заключения на вещите лица по техническите експертизи. Съдебни разноски не следва да се присъждат за настоящото производство, с оглед изхода от спора пред настоящата инстанция, като същите ще следва да се присъдят след приключването на спора с решение от въззивната инстанция, с което се извършва делбата, след новото разглеждане. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия