Решение № 2605 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И. П. С. от гр. София, [жк] [адрес], подадена чрез пълномощника му адвокат К. Кулчева, срещу решение № 23762/10.07.2025 г., постановено по административно дело № 572/2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение №2153-21-233/11.12.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че оспореният по съдебен ред административен акт е постановен при точно прилагане на материалния закон. Поддържа, че стажът му в Чугунолеярния комбинат в гр. Ихтиман не е бил предмет на проверка в административното производство и не следва да е предмет на съдебното такова. Относно стажа в „Бусер София“ ЕООД счита, че неправилно не е зачетен от съда, доколкото реалното му полагане се установява от представените по делото доказателства, част от които на са обсъдени в съдебния акт. Посочва, че липсва произнасяне по оплакването за неизпълнено задължение на административния орган по чл.99, ал.2 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл.12, ал. 2, ал.3 и ал.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Направено е искане за отмяна на решението и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения административен акт. В условия на евентуалност моли след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Адвокат Кулчева прави искане за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции. Оспорва по размер претенцията за разноски на другата страна.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ София град, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Петрова оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното съдебно решение № 23762/10.07.2025 г., постановено по административно дело № 572/2024 г. по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на И. П. С. срещу Решение №2153-21-233/11.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/292 от 29.09.2023 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-София град. За неистински документ е призната трудова книжка № 864, издадена на 28.05.1979 г. от ЧЛЗ Ихтиман в частта ѝ досежно удостоверения трудов стаж за периодите 01.10.1984 – 31.10.1985 г. и от 01.12.1985 до 28.02.1986 г. - стр.10-14 с вписан стаж в ЧЛК Ихтиман; и периодите от 18.08.1986 г. до 01.01.1995 г. - стр 14-17 с вписан стаж, приключен от „Бусер - София“ ООД.

От фактическа страна е установено, че със заявление № 20403/27.02.2012 г. И. П. С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОС) по § 4 от ПЗР на КСО. В образуваното пенсионно производство по представените от лицето документи е зачетен осигурителен стаж 04 месеца и 23 дни от първа категория труд, 14 години, 08 месеца и 13 дни от втора и 15 години, 09 месеца и 08 дни от трета. Предвид установената липса на изискуемия с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО сбор от зачетения осигурителен стаж и възрастта на лицето - 100, с разпореждане [номер]/2 от 10.04.2012 г. е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия.

На 22.05.2012 г. И. С. е подал ново заявление № МП-45217/22.05.2012 г., с което отново е поискал ЛПОСВ, като по представените от него документи е зачетен осигурителен стаж 04 месеца и 23 дни от първа категория труд, 15 години и 05 дни от втора и 19 години, 02 месеца и 08 дни от трета. С разпореждане [номер]/01.06.2012 г. исканата пенсия е отпусната от 01.05.2012 г. и впоследствие е преизчислявана и осъвременявана.

Във връзка с доклад за зачетен осигурителен стаж на И. С., представен като доказателство по адм. д. № 1404/2023 г. по описа на АССГ, по което жалбоподателят е бил свидетел, административният орган е сезиран, че докладът „съдържа неверни данни”, тъй като И. П. С. „считано от 18.08.1986 г. до 01.02.1995 г. бил работил в предприятие „Бусер 96", каквото предприятие тогава изобщо не е съществувало. Търговското дружество е учредено през 1996 г. и самата страна е представила документа за това обстоятелство /Протокол от с.з. на 20.06.2023 г. по адм. д. № 1404/2023 г. на АССГ/. За изясняване на случая с писмо от 22.06.2023 г. С. е уведомен, че следва да представи всички документи, въз основа на които е отпусната пенсията му. Видно от известие за доставяне, писмото е връчено на 27.06.2023 г., но в указания 14-дневен срок изисканите документи не са представени пред пенсионния орган.

Съгласно протокол от 25.07.2023 г., в телефонен разговор жалбоподателят лично отново е уведомен, че следва да представи документите си за осигурителен стаж и осигурителен доход, но отново не ги е депозирал в указания му срок. В тази връзка, пенсионният орган е изключил стажа за периода от 18.08.1986 г. до 01.01.1995 г. удостоверен с образец УП-3, издаден от „Бусер 96" ООД, като е обосновал извод, че дружеството не е съществувало към този период. С оглед обстоятелството, че с намаляването на зачетения стаж И. П. С. няма право на пенсия за ОСВ, с обжалваното разпореждане [номер]/292 от 29.09.2023 г. е отменено разпореждането от 01.06.2012 г., с което е отпусната пенсията, и е разпореден отказ да бъде отпусната лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя.

На 25.10.2023 г. С. е подал жалба с вх. № 1012-21-1063/25.10.2023 г. срещу разпореждане [номер]/292 от 29.09.2023 г. на ръководител по ПО, с което е отменено разпореждане [номер]/01.06.2012 г. за отпускане на ЛПОС на жалбоподателя и е постановен отказ да бъде му отпусната такава пенсия.

Във връзка с обжалване на разпореждането с приложено към жалбата копие само на трудова книжка, но не и на издадения от „Бусер 96" ООД образец УП-3, по който е зачетен стажът, с писмо от 03.11.2023 г. жалбоподателят и неговия адвокат са уведомени, че трудовата книжка следва да бъде представена в оригинал. Оригиналът на трудовата книжка е депозиран в ТП на НОИ София - град с вх. № 1012-21-1063#2 на 21.11.2023 г., но не е депозирано образец УП-3 във връзка със стажа в „Бусер 96" ООД.

С Решение №2153-21-233/11.12.2023 г. Директорът на ТП на НОИ-София град е оставил жалбата без уважение, като неоснователна. Административният орган не зачита трудов стаж на И. С. за периода от 18.08.1986 г. до 01.01.1995 г. в „Бусер 96" ООД, предвид обстоятелството, че дружеството е създадено през 1996 г. Приема, че трудовата книжка е нередовна и в частта й, касаеща Чугунолеярен комбинат (ЧЛК) Ихтиман, както и че И. П. С. е заемал длъжността „заместник - директор“ от 01.10.1984 г., а не от 01.07.1985 г като стажът за този период не е от втора категория.

За да отхвърли жалбата, съдът е споделил извода на административният орган, че трудова книжка № 864/28.05.1979 г. се явява нередовна в частта на вписан стаж в „Бусер - София“ ЕООД и неправилно, по данни от доклада за зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя, за този стаж е представен образец УП-З, издаден от „Бусер 96” ООД. Според съда в тази си част трудовата книжка е неистински документ по смисъла на чл. 193 от ГПК е поради несъответствия като припокриване на периоди и несъответствие на печати, посочени от вещото лице в приетата по делото СИЕ. На следващо място приема, че Образец УП-З № 48/18.12.2008 г., издаден от „Бусер 96“ ООД също е нередовен документ като издаден от дружество, както не се явява правоприемник на „Бусер - София“ ЕООД. По отношение на стажа, придобит на длъжност „заместник-директор“, вкл. по техническите въпроси в ЧЛК Ихтиман, трудовата книжка също е приета за нередовна поради несъответствието й с образец УП-13 № 5526-21-1347/05.12.2023 г., издаден от ТП на НОИ София – град, и посочената дата на заемане на длъжността „заместник-директор“ от 01.10.1984 г., а не от 01.07.1985 г. Допълнително обосновава, че този стаж не попада в обхвата на т. 12 от ПКТП /отм./ и следва да се зачете от трета категория труд, което засяга правото на пенсия по § 4 от ПЗР на КСО.

Решението е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“, предл. 1 от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната.

В проведеното пред пенсионния орган производство предмет на установяване е действителното наличие на условията, при които пенсията на касатора И. С. е отпусната при облекчениje условия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждане [номер]/01.06.2012 г. г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ София град. Съгласно нормата на §4, ал.1 от ПЗР на КСО в редакция (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са:

1. навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд;

2. от 31 декември 2011 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд.

Първоинстанционният съд е очертал два спорни въпроса: 1. Следва ли да се зачете по представените документи от И. С. трудов стаж в „Бусер 96" ООД за периода 18.08.1986 г. до 01.02.1995 г., и 2. Стажът, придобит от И. С. при упражняване на длъжността „заместник - директор“ в ЧЛК Ихтиман в периода от 01.10.1984 г. до 31.10.1985 г. и от 01.12.1985 г. до 28.02.1986 г. попада ли във втора категория труд или следва да се зачете от трета категория труд.

Настоящият съдебен състав счита, че съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства обосновава направените крайни правни изводи в първоинстанционното решение.

В него правилно е посочено, че съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 КСО, а според ал.3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на нормата показва, че първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости, т.е. меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период.

Стажът за периода от 18.08.1986 г. до 01.01.1995 г. в „Бусер - София" ЕООД е удостоверен с трудова книжка № 864 от 28.05.1979 г. и Образец УП-З № 48/18.12.2008 г., издаден от „Бусер 96“ ООД. От представените доказателства за хронологията и механизма на възникване на „Бусер 96“ ООД безспорно се удостоверява частно правоприемство между „Бусер - София" ЕООД и „Бусер 96“ ООД, тъй като, видно от договор за покупко-продажба на обособена част „Цех Леярен“ от имуществото на „Бусер София" ЕООД от 08.11.1996 г, възмездно е прехвърлено правото на собственост върху точно определени недвижим имоти и движими вещи с конкретизиращи ги белези. Правоприемството произтича от характера на правната сделка и не зависи от вписването му в съдържанието на договора. Независимо от това, след като по делото е безспорно установено, че още към 2001г е липсвала в цялост първичната документация, свързана с осигуряването на работниците и служителите в „Бусер София" ЕООД, очевидно издаденото по-късно УП-3 № 48/18.12.2008 г е неистински (неверен) документ.

Не отговаря на действителността посоченото в писмо от 08.04.2024 г. от началник отдел „Осигурителен архив“ при Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ, че в съхраняваните ведомости за заплати на „Бусер“ ЕООД И. П. С. не фигурира. При внимателен прочит на приложените ведомости се установява, че е вписан във ведомостта за м.декември 1989г като заместник директор и за м. март и м. септември 1993г като началник цех в бригада „Леярна“. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да обоснове извод, че целият период от 18.08.1986 г. до 01.01.1995 г следва да му се признае за осигурителен стаж при липса на други доказателства. За годно доказателство не могат да се считат вписванията в трудова книжка № 864 от 28.05.1979 г. поради нередовността им, констатирана и от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза по отношение несъответствия на вписани работодатели и поставени печати.

В контролното административно производство по чл.117 от КСО решаващият орган има право на преценка на всички обстоятелства от значение за законосъобразността на разпореждането на пенсионния орган. Затова оспореното решение №2153-21-233/11.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-София град не се опорочава от произнасянето по стажа на И. П. С. като „заместник - директор“ в ЧЛК Ихтиман. Стажът му за периода от 01.07.1985 г. до 31.05.1986 г. в ЧЛК Ихтиман не е зачетен от административния орган относно началната дата и относно категорията труд. С оглед наличните ведомости за заплати и издаденото въз основа на тях образец УП-13 № 5526-21-1347/05.12.2023 г. от ТП на НОИ София – град, обосновано е приета от съда за начална дата на този стаж 01.10.1985г. По отношение на категорията труд за този период правилен е изводът на съда, че стаж на длъжност „заместник-директор“, вкл. и по техническите въпроси, не попада в обхвата на т. 12 от ПКТП (отм.) и не може бъде определен от втора категория труд. Не са налице доказателства за прилагане на изключението по т. 67 от ПКТП (отм.) за причисляване към съответната категория на труд, независимо от това в кой отрасъл е придобит, доколкото по делото липсват данни за същата вредност и тежест на труда.

Представеното писмо от заместник директора на „Чугунолеене“ АД Ихтиман от 25.01.2008 г., в което се посочва, че длъжността „зам. директор по техническите въпроси“ отговаря на длъжността „зам. н-к цех“ в „Леярско производство“ на черни метали“, не е достатъчен аргумент за признаване на втора категория труд. Съгласно чл. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват категорията труд, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата. Но конкретната преценка за категорията труд, от която следва да бъде зачетен осигурителният стаж, се извършва от съответното ТП на НОИ въз основа на оригинални документи за осигурителен (трудов) стаж. При констатираната неистинност на удостоверение УП-З № 48/18.12.2008 г., издадено от „Бусер 96“ ООД, в тежест на касатора е да ангажира доказателства за обстоятелствата, при които е полагал труд на заеманата длъжност. С оглед наличните такива по делото се споделя изводът на пенсионните органи, потвърден от първоинстанционния съд, че при отпускане на пенсията на И. С. периодът от 01.07.1985 г. до 31.05.1986 г. е определен неправилно от втора вместо от трета категория труд.

Всичко изложено сочи, че към 27.02.2012 г. И. П. С. не е отговарял на условията да му бъде отпусната ЛПОС по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като не е доказано да работил 15 години при условията на втора категория труд. Напълно се споделя и последното заключение на съда, че лицето разполага с възможност да подаде ново заявление за отпускане на ЛПОС, при разглеждането на което да бъдат съобразени всички удостоверени по надлежния ред данни относно осигурителния му стаж.

По тези съображения жалбата на И. П. С. срещу решение №2153-21-233/11.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/292 от 29.09.2023 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-София град, обосновано и законосъобразно е отхвърлена с оспореното съдебно решение. За нето не се констатират касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Той следва да заплати на Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер от 41 евро (80лв) по чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК, с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в изготвяне на касационната жалба без явяване в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,