Определение № 3030 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Б. В., чрез адв. Миланова, срещу определение № 147 от 26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 642/2025 г. по описа на Административен съд - Перник. С доводи за неправилност на обжалваното определение се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът главен архитект на Община Перник не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. В. срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Перник да издаде виза за проектиране на „Многофамилна жилищна сграда в УПИ VII-„за обслужващи дейности, жилищно строителство, паркинг и озеленяване, [ПИ]“ формиран по заявление с вх. № ОКП-15782-1 / 11.11.2025 г. и е прекратил производството по делото. Определението е мотивирано с липса на предмет, тъй като по подаденото заявление за издаване на визата не е формиран мълчалив отказ,тъй като по предходно подадено идентично заявление има невлязъл в сила изричен отказ, т.е. налице е основанието за недопустимост на оспорването по чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е неправилно. Предвид установените по делото факти, преценени съобразно приложимите правни норми, изводът на съда, че не е формиран мълчалив отказ на органа, е незаконосъобразен. Такъв отказ се формира когато подаденото заявление с искане за издаване на виза за проектиране е редовно и липсва произнасяне на сезирания компетентен административен орган в срока по чл. 140, ал. 7 ЗУТ. В случая няма данни за постановен от главния архитект акт по чл.5в ЗУТ по заявлението от 11.11.2025 г., с което са представени нови документи в сравнение с предходното заявление от 03.10.2025г., по което има постановен изричен отказ, материализиран в писмо изх. № ОКП-15782 от 04.11.2025 г. Този отказ за издаване на визата за проектиране за същия УПИ VII е обоснован с: 1. разминаване между регулационните линии и кадастралните граници и 2. липса на отразен в комбинираната скица канализационен колектор на гр. Перник, отвеждащ отпадните води на кв. Изток и кв. Църква. С писмото са върнати представените със заявлението документи и няма данни този отказ да е обжалван в срока по чл.140, ал.1 АПК, който срок не е изтекъл към момента на подаване на второто заявление от 11.11.2025 г. Както правилно е приел административният съд, това писмо няма уведомителен характер по смисъла на чл.5в ЗУТ, а съставлява отказ за издаване на поисканата със заявлението от 03.10.2025г. виза, който не е влязъл в сила. Неправилно обаче е позоваването от административният съд на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, тъй като от данните по административната преписка е видно, че към заявлението от 11.11.2025 г. са представени нова комбинирана скица, удостоверение за приет проект за изменение на КККР и приложение към удостоверението. Следователно няма идентичност между двете подадени от В. Б. В. заявления за издаване на визата за да е недопустимо първоинстанционното производство. Въпросът дали тези нови документи удовлетворяват изискванията за издаване на визата е въпрос по същество. С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото – върнато за продължаване на процесуалните действия. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение